Лад , тоналност, гама

Лад е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви.
Мажорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие.

Миновен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие.

Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти.

Тоника – най-устойчивият от трите устойчиви тона/1 степен на лада/

Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:

– чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада;

– чрез трите главни тризвучия (T, S, D);

– чрез гамата на лада;


Гама – тонове, подредени постепенно по височина във възходяща и низходяща посока от тоника до тоника.

 


Разновидности на мажора

Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а между останалите степени цели тонове.

Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.

Мелодичен мажор – хиатусът, получен при храмоничния вид на мажора, е бил смятан за не мелодичен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния мажор се получава характерна голяма секудна между VII и VIII степен.

Бихармоничен мажор – в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с понижена II и VI степен.


Разновидности на минора

Натурален минор – минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а между останалите степени цели тонове.

Хармоничен минор – с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.

Мелодичен минор – отнова за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило повишаване и на VI степен от лада.

Бихармоничен минор – в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен.


Тоналност – положението на лада по височина.

 

До-мажор се нарича основна мажорна тоналност. Мажорните тоналности се подреждат по следните два начина:

по квинтов кръг – това е редът на диезните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста квинта над предходната и има един диез повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).

По квартов кръг – това е редът на бемолните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста кварта над предходната и има един бемол повече от нея. И тук последната тоналност, тази с 12 бемола, се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).

Енхармонични тоналности – тоналности, които са записани по различен начин, а звучат еднакво.

Паралелни тоналности – Мажорни и минорни тоналност с еднаква арматура/диези или бемоли/
Тониките на всеки две паралени тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи над тониката на минорната.

Едноименни тоналности – Мажорни и минорни тоналности с еднаква тоника.


Стари ладове

В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с
мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с
минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски.

Йонийски лад – съвпада напълно с натуралния мажор.

Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която
образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийскиялад.

Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният
му интервал.

Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор.

Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста.

Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен. Характерния интервал е малка секунда.

Публикувано в Народни песни с етикети , , . Постоянна връзка.