Нек`ви размисли…нек`ви страсти… общо взето глупости, но кОлтурни!

Тъй като по описание  на етикета от всичките ми дипломи съм кОлтуртрегер ще трябва да говоря и списвам за кОлтура.  До някъде си обяснявам защо не се дават пари за кОлтура в БГ. Преди години беше държавна политика да се пръскат пари за какво ли не свързано с културата. Това опери, симфонични оркестри, театри, фолклорни ансамбли, всичко беше от професионалист нагоре и се биеха партийците в гърдите „Видиш ли ние каква велика нация сме!“ Разпродадоха заводите, които години наред бяха на загуба и издържаха горепосочените кОлтурни институти незнайно как!? Сега всичко е на самоиздръжка и професионализма на всичките актьори, музиканти, танцьори, балетисти, художници се свежда до идеализЪма да успеят да правят изкуство без пари. Ако някой се смили да даде някой държавен лев за издръжка се очаква да му се кланят години наред за доброто дело и да му бъдат предоставени безплатно концерти, спектакли и някой банкет включен в програмата на EUROпроект за интеграция на нещо си.
Изкуството в малкото вече градче е само и единствено самодейност. Самодейност е и програмата за култура на кОлтуртрегерите, колкото и жалко да звучи това. Един два пъти годишно, когато има заря ще дойде някой ВЕЛИК потен певец или полугола певица за да подвдигнат духа на народа.
Напоследък се замислям, че не само хора с власт с които имам честта да работя ми казват, какво да мисля и как да се изказвам ами и някакъв си ЛИДЕР на политическа партия, който на избирателите си говори на чужд език ми обяснява синтаксиса на българския език по телевизията и уточнението какво как трябвало да се каже и как да се разбира.
На къде отива този свят не знам! Знам, че все по-малко поводи ще има българин да остане в България. Та да се върнем на кОлтурата. Има българи кОлтуртрегери, които в България обикновено са били мачкани и унижавани а в чужбина ги носят на ръце заради таланта им. Същите те благоволяват да се върнат в България и да кажат по една или друга добра дума за страната ни, за образователната ни система, за кОлтурните институции които „много“ са подпомогнали тяхното развитие. След което се разработват едни мити проекти и потичат пари от мед и масло от ЕС. А в България си остава пак дрипавия човечец, който се надява някоя свирка да има / за незапознатите, в музикантските среди това е израз за частно свирене за пари – сива икономика/ КОлтурните институти в България изчисляват моженето на хората си по часовете работно време, а не по това колко публика и продадени билети има за него. В останалия свят продуцентите изчисляват нещата с моженето по друг начин.
По тази тема ще продължавам да пиша, защото е необятна и интересува доста хора. А тези, които не им харесва да си пуснат нещо по-така синкопирано и кръшнат снажка задължително с щракане на пръсти!

Публикувано в Герганов, Размисли с етикети . Постоянна връзка.