Страшният съд

Седим в луксозната зала с мултимедия, нови компютри,теракот, климатик и щори. Събрали сме се в кръг и си блъскаме главите да „решим“ съдбата на детето седем годишно дали да продължи да учи със съучениците си или не. Въпросът е сложен защото трайното му разрешаване е отлаган с години назад. Семейна обремененост – изтърпяване на наказание от страна на родители и близки роднини е дала своето „възпитание“. Отношението на детето към обществото е като на родителите му! Воюва с всички за всичко. Уважението е към силния,биещия,псуващия. Това е неговият свят.
Кой обикновен човек в днешно време се е опитал да възприеме , че има и такива хора в обществото. Че ако се опитаме повече хора, да им помогнем с КОНТРОЛ да влязат в „правия път“ и след наказанието? Да контролираме децата им да не продължат делото им. Най-лесното – „статуквото“ на обществото е да се прехвърля отговорността от инстанция на инстанция. От служител на служител. През което време децата са пораснали и усвоили „без да искат“ занаята на джепчията, проститутката, сутеньора, дилъра. Обществото сме ние, поколение след поколение българи, които даже не можем да ползваме правата си изцяло от НЕЗНАНИЕ.  Създаването на бариери между децата не е от вчера. Говорим ли за приятелството в училище? В къщи? Какво е приятелство? Как можем да бъдем Добри помежду си? Все въпроси, които в училищното общество се разрешават от само себе си. Да де, ама като не могат да се разрешат? Отстраняваме! Преместваме виновника в друго училище с презумцията за ВИНОВНОСТ! За гилдията се възприема за ПРЕСТЪПНИК всеки преместен за противообществени прояви. Върнете се сега на третото изречение – семейна обремененост – изтърпяване на наказанията! Да. Изниква ми въпроса – Не носим ли и ние вина за това? Опитвайки се да „спасим“ малкия кръг общество, в който виждаме само „полезните“. И пак, на кого оставаме „безполезните“? Децата им ще са повече от нашите и ще се завърнат след години с по-големи обременености!

Публикувано в Обща с етикети . Постоянна връзка.