Размисли за учителствуването преди и днес

В днешно време не е много полезно за който и да било човек да има мисъл, камо ли па да и размишлява! Преди известно време си спомних за едно изказване на мой роднина от преди 30-на години : – Ако не те приемат никъде да учиш, ще запишеш една педагогика и все един даскал ще станеш. Колко му е!
За позабравилите ще спомена, че тогава имаше период с „ниска летва“ при приема по някои педагогически специалности.  Колко калпав народ завърши и работи като учител, не е истина просто. И какво, кервана си върви кучетата си лаят и така та до днес. Публична тайна е, че благодарение на „ниската летва“ по онова време и до ден днешен има педагози, които е видно че за нищо не стават в гилдията, но са там, в строя. Послушни верни на властта,членуващи в партии или измислени съюзи, само и само да прикрият истината за провала си ставайки учители. Ще си кажете – Че кой си ти та да даваш такива оценки и коментари!
Аз имам мнение и го изказвам. В собствен сайт. Ако отправям персонални обиди или квалификации подлежа на съд и наказание. Мисълта ми е за процента нежелаещи да работят учителска професия, но понеже НЕ стават за друго ядат даскалски хляб. Не им ли горчи този хляб? Въпреки, че дори са псувани в очите от ученици и родители, преглъщат и продължават. Те нямат наказания. Те нямат и резултати. А защо се стигна до парадоксалната ситуация за която говоря ? Моето мнение, е че в периода след 1990 -та насам огромна част от можещите учители се пренасочиха и напуснаха системата,че и страната. Другата част кадърни, които останаха бяха смазани психически от все още действащия партиен апарат и жадните за власт некадърници и протежета. Окачествяването кадърен и некадърен е много сложна схема при учителите. При определянето на точките за диференцирано заплащане има много куриозни случаи, които са едва ли не договаряне от типа: – Дайте да му дадем нещичко и на тоя човек, че и той душа носи.
Добре де, ама как да прецениш кое как е? Например един учител срещу когото има подадени жалби от родители и ученици за грубо отношение и некомпетентност в преподаването има награда от РИО за „добре свършена работа“. Как са преценили, че добре си е свършил работата? Или може би, персонално е съдействал в РИО да си рестартират някой компютър, а останалата му работа не е от значение? Или може би похвалата е „подсказана“ от местен партиен хардлайнер, чието протеже е този специалист? Отговорите на тези въпроси се знаят и се споделят в обществото, но под сурдинка. В учителските среди нищо не говори открито. Не трябва! Ние сме интелигентни и ще си ги говорим  на ушенце истините.
Как така се случва та в определени училища има страхотен наплив, а в други страхотен отлив? Може ли да има отлив на ученици в училище в което 80% от учителите са с над 20г. тр. стаж, от тях 30% от 5 до 1 ПКС ? Къде е грешката? Няма грешка, делегиран бюджет. Еднакви пари за обучение се дават и за незаинтересования Иван и за отличника и носител на куп награди Петър. Петър се поправи и вече е като Иван!
Една родителка на първокласник искаше детето и да работи НЕЩО ПО-така, ама на първо време да започне да свири на пиано, че на нея много и харесвало пианото, па и имали пиано в къщи. Попитах я: – Като имате компютър в къщи защо не го запишете направо Информатика?
– Ааааа изкуството облагородява.Може да стане известен музикант един ден!
– Да го попитаме. Все пак и неговото мнение е важно.
– Той още е неориентиран. Пиано ще е.
Хубаво де ама детето после като затанцува едни народни танци та ш`са скъса. Записа се на всички видове спортни формации. Пианото нещеше и да погледне.
Та поразмишлявах си малко!

Публикувано в Обща с етикети . Постоянна връзка.