Стискане на зъби и още нещо

Както съм казвал и в други публикации преподавам гъдулка и народно пеене. Но за да не скучая през междучасията са ми вменили да „дежуря“ в коридор и следя за спазване на реда. Според „правата ми“ в това задължение имам право само да бъда свидетел на случващото се и да бъда виновен, че не мога да предприема нищо. Точно така! Сега ще скочат и ще ми разясняват посочвайки стандарти и директиви висшестоящи, как видиш ли всичко е идеално измислено а аз съм туп и прост и заради това не се справям.
Преди дни дежуря по „коридор“ на етаж с четири класни стаи с деца в разцвета на пубертета, дирекция и канцелария.
Децата буйстват след: физическо възпитание / превъзбудени от загуба или победа на отбор/; след класно; след голямото междучасие, защото енергийните и хамбургерите са стигнали седмична доза на култорист преди световно.
Ставам свидетел на следното. Ученици от един цяла клас излизат на бегом от стаята си с викове „Господине кажете му!“ Влизам в стаята. Той стои срещу мен и разтворил мазна усмивка. Той е дете от дом за деца с много трудна съдба и провокативно поведение. Ехидната му усмивка се отмести в посока в която нямаше хора, пръсна от устата си тънка струйка вода. Отново обърна главата си към мен и се смее. Всички деца бяха настръхнали от ужас, че ще бъдат опръскани по този гнусен начин. Явно го е правил. „Какво целиш с това?“ – го попитах. Както си му беше водата в устата ми отговаря „Аз нищо не праа.“ и отново усмивка. Помолих го да излезе от стаята за да разговаряме, колкото и ще да ми струваше това. Поклати глава. Поканих останалите да излазат при това положение. Повечето казаха „Ама господине защо? Изгонете го или го накарайте да спре!“
В този момент усетих колко съм безсилен и  оелкнал по отношение на всичките стандарти, кодекси, правила и нормички, които са си чиста проба хартийки прашасали. Той, тичайки мина покрай мен по коридора. Отиде до чешмата, напълни си устата отново с вода и се върна в стаята. Явно му беше забавно да предизвиква страх и ужас в съучениците си. Помислих, че е вид отмъщение защото не са му дали да преписва. Няколко момчета се опитаха да разгорят с него. „Добре бе, защо се държиш така? Гадно е! Противен си!“. Ехидната усмивка не слизаше от лицето му. Знаеше, че никой няма право да го пипне. Ако се подаде сигнал и се стигне до разговори и т.н. изписване на кофи мастило ще каже „Ами аз без да искам. Някой ме бутна.“ Може би целеше някой от съученици да му влезе в територията и да стане бой. Нито аз го водех при директора, което беше обичайната реакция на колегите ми. Очевидно той беше по-силен от останалите. Беше като Тарзан. Знаеше правата си. Провокира за да победи както се случва в средата му. Който оцелее. Явно той искаше да оцелее. Отново го питам:
– Защо го правиш?
-Защото имам да си връщам.
– Кога и какво са ти направили?
– Миналия час тоя и тая ме пръскаха с вода.
– Учител нямаше ли наблизо за да се намеси?
– Е па таа не знаа за кво е жива! Аз я питам види ли какво праат, а она ми вика , че шма изгони от час. Де….майкя! Все язе съм нги виновен.
Синдрома „черна овца“ си го имаше и по мое време ама сега е още по-гаден. „Колеги“ си нарочат, че еди кой си е изрод и непоправим. На всеослушание пред всички само му надякват колко е зле, лош и т.н. Е как тоя човек да повярва, че може нещо добро да свърши? Как да повярва в институцията? Когато има въпрос за решаване да се реши спокойно и цивилизовано, а не по махленски. Институцията до такава степен се е забъкнала от норми, нормативи, стандарти и справки, че някак си ни е под достойнството да разгораяме човешки за всичко. Говорим си по принцип, полугласно и със заобикалки. Да не би да кажат хората нещо. Този селски лозунг много ми харесва. Мълчанието е злато. Който си мълчи е добър, уважаван. Дават го за пример. Който говори много му дават за „награда“ да свърши още нещо. Като толкова знаеш, я да те включим в тази комисия или дейност та да ти дойде акъла. Ако се издъниш ще ти го изтъкнем, ако се справиш ще ти дадем още…
Да стискаме зъби…

Публикувано в Герганов, Елементът с етикети . Постоянна връзка.