Превенция на агресията в училище

От няколко години в българското образование се вклини една новост, която има за цел да ограничи случаите на агресия и тормоз в училище. Механизъм за превенция на агресията и тормоза в училище. То са описания, то са съвети и кой от кой по-добри и работещи. Дали? Съветите дадени от психолози извадени от контекста на конкретен документ могат да бъдат дори вредни за превенцията на подобен род деяния.

Какво точно имам предвид?

  • Превенция- какво означава деюре и дефакто?
    Генералната превенция е въздействието на изпълнението на наказанието върху обществото с цел въздържане от извършване на престъпления.Първото условие за осъществяването на генералната превенция е законодателното – наличието на такъв материален закон или Наказателен кодекс, посредством който правоприлагащите органи (прокуратура и съд) да постигнат целите на наказанието.

    Второто условие за осъществяването на генералната превенция е функционалното състояние на съдебната власт, т.е. на правоприлагащите органи.

    Генералната превенция има пряко отражение върху правосъзнанието и правната култура. Същественото за генералната превенция е не строгостта на наказанието, а неговата неотвратимост, което ще рече разкриваемостта и наказуемостта на правонарушенията.

    Генералната превенция преследва две основни цели:

    1. Общовъзпитателна цел – да въздейства върху интелекта на останалите граждани да не вършат престъпления;
    2. Предупредително-възпираща психологическа цел – да въздейства върху волята на останалите граждани – сплашвайки ги с наказанието на осъдения, респективно на осъдените.
    • Частна или Специална превенция – насочена е към предотвратяване извършването на престъпления от конкретен правонарушител съобразно индивидуалните особености и спецификата на престъпната дейност с цел:
    1. Да се поправи и превъзпита – да въздейства върху интелекта на осъдения с цел неповтаряне на престъплението за в бъдеще, както да подтикне осъдения към промяна на неговия мироглед, така че той да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри нрави;
    2. Предупредително психологическо въздействие върху волята на деца – сплашвайки го, да създаде в него контрамотив към извършването на ново престъпление;
    3. Препятстващо въздействие – да му отнеме физическата възможност да извърши ново престъпление.

Генералната превенция как въздейства върху деца в ученическа възраст? Никак! Докато не им стигне до главата не се замислят. Това са 90% от случаите. По този проблем училището с родителите си прехвърля топката 5-6 поколения вече.
Механизма за превенция на агресията и тормоза в училище е Частна или Специална превенция. За тази цел е необходимо да се обединят усилията на всички възрастни работещи в училището и убедително да проповядват за спазване на правилата чрез общи действия с ученици и родители за най-малкото публично изразяване на несъгласие с подобни действия.
Това се случва в някои училища. Защото в тях проявите на агресия и тормоз са частен случай и Механизма е идеално работеща схема за стопиране на тормоза. Никой не споменава, че във въпросните училища учениците с подобни прояви са „приканени/принудени“ чрез редица административни и други мерки да се преместят в друго училище.
Да си кажем за онова „Другото“ училище. Училището в което са „приканени“ да отидат повечето деца с подобни прояви. В някои случаи това са деца повтарящи класа за втора или трета година. Със сложни родителски взаимоотношения свързани с дейността от криминалните прояви на родителите си. В много случаи проблемните деца са от ромски произход. Но се стига и до парадокса да се обръщат към обект на агресията си с „мангал“. При тях липсва доверие, респект, уважение към когото и да било в училището и обществото. Липсва каквото и да било желание за учене, познание и образоване. Много често демонстрират благосъстояние със скъпи телефони / в някои случаи крадени/ скъпи дрехи, обувки, часовници и т.н. Всичкото това съчетано с поведение на арогантност и безнаказаност от каквито и да било последствия. Тромавата процедура /съгласно правилника/ за предупреждение и стопиране на случващото се съчетана с отачаяните ни действия да запазим всеки ученик, защото носи бюджет довеждат до Параграф 22.
В подобен вид училища е абсолютно наложително да бъде назначен Педагогически съветник. Длъжността и функциите му са индивидуално описани в длъжностната характеристика . /препоръчвам да се изчете/
Това означава, че наличието на подобен специалист/желателно е да е със специланост психология/ определя той да се занимава в частност със случаите на агресия и тормоз. Координира действията си с останалите колеги участници в Координационния съвет за превенция на агресията на ниво класове и етапи на образование, за да се постигне целта.
Какво се случва на практика?
В тези училища няма възможност за назначаване на педагогически съветник – психолог. Бюджета не позволява. Защо? Защото при наличието на подобни ученици се забелязва отлив на други. Падат паралелки и намалява бюджета възоснова на който се определят броя и вида длъжности. В някои училища е назначен психолог, но с нормативна заетост за работа с деца със СОП и консултациите му по казуси с агресията и тормоза са твърде ограничени и частични като полезни и последователни действия. Просто е ангажиран с друга дейност. Реално длъжността на Педагогическия съветник е „вменена“ на няколко учители с респект и психолога/работещ основно с деца със СОП/

Няма как да има резултат!
Още по-жалката картинка е да се назначи за педагогически съветник учител застрашен от съкращение. Леле майко! В тези случаи го наричам „Щатно кошче за душевни отпадъци.“ От устата на един такъв „специалист“ преди години чувах само „Обещай, че повече така няма да правиш!“
„Нашия човек“ от соца е по-лош от най-некадърния работник!

Думи на баща ми.

Публикувано в Обща с етикети . Постоянна връзка.