Естествен подбор

Всичките ми писания започнаха да стават много песимистично отчайващи. Доста мислих по въпроса. Четох и препрочитах през годините Какво и Как са довели до това мое настроение относно образованието.
Защо казвам Образованието, а не отделно училище ме обвиниха някои?
Защото това е затворен кръг от образователни институции в България. До колко са „независими“ е доста спорен въпрос!
„Елитните“ са такива, защото настоятелствата им имат способност да събират по 1 000 000 лв годишно за да ходят децата им на състезания,олимпиади и пр. да събират таксите от  допълнителни часове организирани в училището и да скриват определени суми от училище, министерство и т.н. Някакъв вид „черна каса“ с която Прокуратурата се занимава.
След тях идват „училища с градски/местен имидж“. Това са институции, които по една или друга причина са събрали „качествен“ материал даскали с нерви, опит, желание и единност в действия и решения, благодарение на които създават положителен имидж в градчето или квартала. Родителите на учениците не са от „елита“ да спонсорират частни уроци и т.н. но са достатъчно „отговорни“ за да тикат децата си да спазват правила и норми и да се включват в благотворителни инициативи, дейности на училищно,общинско, национално ниво, че даже и проекти на ЕС.
Накрая идват „средищните/селските“  училища. Без да искат законотворците са разделили кастово и юридически училищата в закона за образование.
„Естествения подбор“ е от горе-надолу по веригата както ги описах. Родителите още от детската градина се блъскат за първи или втори вид училища. За съжаление има финансови и други фактори, които влияят спрямо децата на: поведенческо ниво, умствено, емоционално, естетическо… в повечето случаи неблагоприятно. Кастовото разделение в обществото някак си по естествен начин налага „неплатежоспособните“ да слизат надолу по стълбата. Противообществените прояви на децата им са изблик на безсилието на семейството да се мери с „Баце“, което дава по-голяма скорост на преместването им в средищно училище.
Влезли в средищно училище децата се движат в един затворен кръг.
Ако едно училище е средищно до 7 клас и в него на наказателен принцип и естествен подбор се изтиква „невъзможните“ от „елитните“ и „популярни“ школа, то няма как да подбере супер надъхани и ученолюбиви деца за профилирана и професионална подготовка от 8 клас нагоре. Според мен е цяло Чудо, че има достигнали до ДЗИ, да не кажа и получили диплома за средно образование.
Може би ще бъда обвинен в песимизъм и посъветван да се махна от училището?! Да, аз съм в такова средищно. Не смятам да се махам. Не смятам, че проблема е само мой! Проблема е обществен и мнооооого дълбок.
Ако приемем, че деца имат лични проблеми. В следствие на тях не се образоват, бягат от часове, от къщи. С техните дела се занимава училище, социални, полиция/понякога/. Къде отива учебен процес и желание за учене? На някои не им се живее. Не им се прибира в къщи. Защо? Защото мама и тати изкарват пари в Чехия, Германия, Гърция и Англия. Мен ме гледа баба и дядо и нищо не могат да ми направят нито училище, нито социални!
Иначе на края на учебния срок/година на Педагогически съвет ни се размахва пръст ,че не сме постигнали резултати! Вие и служителите нагоре знаете Защо не сме! Защо си мълчите? Кажете си! Защото сме „канализацията“ на образователната серпентина. Определените, като „боклук“ деца са прехвърлени насилствено или почти насилствено до нас, след, което ние няма как да имаме резултати! Ако ще и целият педагогически и непедагогически колектив да са от Макаренко нагоре по-добри.
Защо ще е проблем на обществото?
Защото тези проблемни деца, ще станат проблемни родители с още по-проблемни техни деца. Социалните/средищните училища ще се препълват от „недостойни“. Социалните работници ще се задъхват от трето, четвърто поколение неразрешени казуси и проблеми. Крайния лукс ще гледа крайната мизерия през мониторите на телевизии и интернет, задавени в лъскави „евроценности“.

от „За мишките и хората“ >>

Публикувано в Елементът с етикети . Постоянна връзка.