Музикални стилове и форми

Музикалният стил е термин, който описва деленето на музиката на различни типове и субкатегории – или с други думи музикални стилове. В същия смисъл се използва и терминът музикален жанр.  Музикалният стил, жанр (или подстил, поджанр) може да се опише чрез техниките, стиловете, контекста и темите на съдържанието, общия дух на музикалните произведения. Също географския произход е понякога използван да дефинира музикалния стил, макар че някои географски категории съвсем естествено включват голямо разнообразие от подстилове.


Видове музикални стилове


Класическа музика е широк спектър на музиката (макар терминът да не е особено точен), създавана според традицията на европейското изкуство, църковна и концертна музика, от около 9 век и до наши дни.

Всъщност терминът „класическа музика“, като такъв, се появява в началото на 19 век, в опит да „канонизира“ периода от Бах до Бетховен като музикална ера по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата
и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена
следа в историята на музиката). За първи път английският израз за
класическа музика (classical music) се среща в оксфордския речник от 1836. Реално основополагащите норми в традицията на класическата музика са се развили между 1550 и 1820 г. Въпреки това в музикалната история най-тясно под термина „класическа музика“ се разбира периода от Карл Филип Емануел Бах до Бетховен, т.е. 1730 – 1820, т.е. „музиката от времето на класицизма“.

Периодизация


Поп музиката или само „поп“ (на английски: Pop-music съкратено от Popular music, буквално „популярна музика“) е жанр на съвременната музика, който обикновено има танцувален ритъм,
опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът
възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно
запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика.
Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което
спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно
изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите
хора.

История и развитие През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но в средата и в края на това десетилетие започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. В момента тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката.

Видове поп музика

Диско (на английски: Disco) е музикален жанр, възникнал в началото на 70-те почти едновременно в САЩ и Европа. За американското диско е характерно звученето, близко до фънк и соул. Европейското диско е тясно преплетено с традиционната естрада и общите тенденции в поп-музиката, особено през 80-те години на ХХ век. В основата му е силно опростен ритъм.

 Поджанрове – През 70-те години диско-жанрът има няколко подстилове, в това число „диско-фюжън“, „мюнхенско звучене“ и т.н., а по-късно, след 1981
година, благодарение на разпространението на електронните музикални
инструменти, диско жанра се развива бурно в такива подстиловве как Евро Диско, Итало Диско и Hi-NRG.

 


Афро-американска (негърска) музика –Джаз, Блус и  Рап

Джазът (на английски Jazz) е жанр в музикалното изкуство, който съчетава в себе си африкански и европейски традиции. Възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ. Характерните му черти в началото са суингът, рагтаймът, полиритмията и импровизацията.
Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и
разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него
са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата.

История на джаза…


Блусът е вокална и инструментална музикална форма, възникнала на основата на спиричуълите и африканската народна музика на негрите, живеещи предимно в южните части на американския щат Мисисипи. Блусът оказва силно влияние върху развитието на по-късната западна популярна музика, като става основа на жанрове като джаз, рок, хип-хоп и други.

Рапът може да се създаде с или без ритъмен съпровод. Като стилов елемент, той е комбинация на реч, проза, поезия и песен.
Произходът на Рапа, може да се търси в африканската, карибската и
американската музика.

Рапът на днешния Хип-Хоп се създава като се използват сложен ритъм,
интригуваща поетична форма и изобретателна игра с думи. Едновременно с
използването на елементи характерни за традиционната поезия, Рап
лириката засяга и живота на улицата, където се е зародил Хип-Хопа.
Въпреки, че Рапът се е превърнал в международен феномен, някои
тенденции в него, касаещи раса, социална прослойка и пол, остават в
средите на рапърите и техните почитатели. малко история…

В началото на XXІ век с развитието на новите технологии и все по-достъпните персонални компютри от ново поколение се развива с космическа скорост и „ерата“ на техномузиката… В стремежа си да пресъздадат по нов начин стари хитове на поп и рок сцената, dj -те прибягват до ремикскоето означава аудиозаписа на песента да бъде „смесен“ на ново. Всички инструменти и гласове се „пренареждат“ чрез компютърните аудио програми, а в някои случаи в които се търси дискотечен саунд се вмъкват и нови електронни саунди, лупове, биитове и какво ли още не, което „осъвременява“ една стара песен/според dj – те/


Музикални форми – симфония – определение ; концерт-определение ; соната – определение ; сонатина – определение  ; Рококо – определение ; Барок – определение;  Сонатно-симфоничен цикъл – определение ; Рондо – определение  ; сюита – определение ; кантата – определение ; оратория – определение ; менует – определение ; жига-определение сарабанда – определние ; куранта – определние ; мюзикъл – определние ; опера – определение ; оперета – определение ; ария – определение ; ремикс – определение


„Коса“- за филма