Концертно турне до…Луната

Тази история е на път да се случи, следвайки логиката на поведение на Отговорните кадри в България!

През месец април 2089г. в Народното читалище „Бъдещо Развитие 2015“ с. Портичка/ в миналото град Враца/, е получен странен мултимедиен имейл-покана за участие на фолклорната група за изворен фолклор към читалището в Междугалактическия фолклорен събор „Moon sings and dances“ който ще се проведе през месец август същата година на Луната. В имейла на латиница се разчиташе условие поставено от от организаторите :
„Zadalzitelno v repertoara na sasatava da bade vkluc4ena pesenta – „Izfrakna ku4ka iz baze i se zavle4e u Sofea“
Това беше втората песен, която беше допусната да лети в космоса след „Излел е Делю хайдутин“
Председателя на читалищното настоятелство Мито – кьосЕто подскочи до небето от радост имайки предвид, че за последните 20 години това е първата покана, която може да бъде разчетена от механичните преводачи като имейл, а не спам. Мито – кьосЕто беше местният културтрегер още от детските си години. Беше само на 3 годинки, когато майка му го остави  „за малко“ в ръцете на кака Гина чистачка в местната филхармония /вид оркестър >>/         и повече никога не го потърси.Митко расна-порасна и завърши четири висши  и пет магистратури в областта на културата в местния филиал на „Тутраканския политехнически университет за иновации в културата“. За съжаление по време на голямата икономическа криза до 2079 г. се издържаше като шоумен и ТВ водещ до момента в който се оваканти мястото на председател на читалищното настоятелство.  Мито разпечата имейла в пет екземпляра и реши лично да зарадва кметската управа, местния парламент и потенциалните спонсори на подобно културно събитие за региона. Застана пред вратата на кмета и чу електронния глас : – Влазай или са маиняй!
Това беше нова технология, с чието въвеждане се реализира съкращение в щата на секретарките и охранителите в кметството. Беше достатъчно да застанеш пред вратата, която искаш да посетиш. Фотоокото над вратата те сканира автоматично и изважда данните ти от базата данни на МВР, в същото време анализира въз основа на пулса, разширението на зениците и кръвното степента от опасност за сигурността на служителите и при необходимост пуска слаб ток по дръжката на вратата или задушлив газ в случай на събиране на тълпа.
Естествено окото разпозна Мито като надежден и даже не го попита нищо, ами вратата се отвори автоматично. Нахълтал в кабинета на кмета Мито с пресипнал от вълнение глас изрече :
– Иииииимам..е покана за участие в Междугалактическия фолклорен събор!!!
– Е, и? Пари ли пак ще Ви трябват бе Мито? – процеди през зъби кмета.
– Амиии! Ще пробваме и със спонсорство! Венци Манарата ще помогне с някой лев и тоя път!
– Подготви го писмено като предложение за обсъждане и гласуване от съветниците!
Венци Манарата / по л.к. Бозов/ – беше местен благодетел на спорта и меценат на изкуството. Като младеж излежа една присъда за непредумишлено убийство като вратар в местното футболно дерби. За негова радост след като излезе от затвора футбола беше забранен като спорт и тъгуваше тайно с групата на анонимните алкохолици. Тогава се отдаде на търговията с произведения на изкуството – вибратори и забогатя.
Мито излезе от кметството с люшкаща се походка и миражи около предстоящото турне до Луната. Пътят му минаваше през офиса на Венци Манарата.
– Добър ден Господин Бозов!
– Кажи бе мишморок, колко пари ще ми скубеш и за какво?
– Групата ни за изворен фолклор има покана за участие в Междугалактическия фолклорен събор „Moon sings and dances“ на Луната. Нужни са ни спонсори, които с радост ще рекламираме като се представим там!
– Спонсор а? А аз няма ли да бъда включен в групата? Ще плащам и…Чао!  Давам 5 000 евро и ме пиши с двама човека, иначе ще ближете цифки за сол без пари!
– Доооооообре! – изрече плахо Мито
Излизайки от офиса на Венци, люшкането в походка на Мито се беше се засилила. Реши да мине през кръчмата на художниците. Преди 100 години сградата и наистина беше собственост на Съюза на художниците, но след икономическата криза единствените „картини“ бяха следите от повръщано върху стената под прозореца на първия етаж, и се приемаха за съвременен вид градска арт-култура.
– 200 гр. концентрат Бързо!- извика Мито
– Какво да е? Водка, уиски, коняк….
– Няма значение какво, важното да е ВЕДНАГА!

Изпи течността на екс ,  дори не разбра какво беше. Усети леко отпускане и завръщаща се увереност в собствените си сили. Запъти се към сградата на читалището в очакване на отговорите на кмета, съветниците и спонсорите.
след 2 месеца…………
Мито беше позабравил за офертата за гостуване до Луната. Цъкаше във Фейсбук и сайтове за запознанство с надеждата да излови жена си в изневяра. Изведнъж се чу звън. Вдигна телефона и чу:
– Мито, след дълго заседание със съветниците решихме, че посещението на фолклорния фестивал  е изключително важно за самодейците ни. Делегацията включваща видни партийни и обществени деятели ще Ви придружи и сподели с Вас това събитие. Трябва да бъдете горди с този жест на с уважение и съпричастност.
– Амма, аз не знам колко човека могат да поемат организаторите? Нищо не пише в писмото!!!
– Няма значение! Ние плащаме… и се гордеем с Вас! Ако трябва ще пътуваме правостоящи и ще спим по трима на легло само и само да станем свидетели на успеха Ви!
август 2089 година….
Всички официални лица, спонсори и придружителите им бяха готови за тръгване. Никой не знаеше къде точно трябва да чакат космическият кораб, който щеше да натовари участниците, но се усещаше лек трепет. Единствено бабите Гена и  Мица седяха върху дървените куфари с нотен лист и отчаян поглед защото така и не можаха да научат рапирането от песента „Изфръкна кучка из бъзе и са завлече у Софеа“. Те гледаха в нищото и си спомняха времето, когато групата за изворен фолклор наброяваше тридесет жени. За съжаление останаха само те и трябваше да представят селото и спечелят поредния златен медал.
Чу се бучене. Вдигна се прах по пепелясалата магистрала Е 79. Кълбото пепел се приближаваше към събралата се група културтрегери. Приближаващия шум напомняше стар автобус от времето на социализма. Скърцане на спирачки и кълбото прах и пепел бавно се разнесе като оставяше очертанията на разбрицан „Баркас“  производство 1986г. От шофьорската кабина се подаде щърбав но усмихнат циганин.
– Вие ли сте фолклорната група за Луната?
– Да. – рече Мито
– Качвайте се!
– Амаааа? – резервирано рече кмета. – Как с този бус ще идем до Луната?
– По магистралата. – протегна се и с ръка избърса стъклото до шофьорската кабина, а от там се показа плакат залепен от вътрешната страна.
Междугалактическия фолклорен събор „Moon sings and dances“ Луната
Организатор Планета Пайнер – спонсор на мероприятието хотелски комплекс „Луната“
„Добре дошли лунатици! „

Публикувано в Герганов, Пътеписи с етикети , . Постоянна връзка.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.