Приказка за краля и шута

През девет планини в десета, и през девет реки до десета се намирало едно далеечно кралство. Ама много далечно. Там управлявал крал, който бил страшно красив! Толкова красив, изящен, фин, висок и строен, че всичките му поданици имали втора степен  комплекс за малоценност.

Той управлявал своето кралство мъдро и справедливо, но имал един проблем. Много бедно било неговото кралство! Години на ред обикалял по света със своята свита, за да види защо другите краства са толкова богати?

Тази мисъл не го оставяла на мира.

Един ден го осенила страхотна идея! Да направи закон, който при най-малката грешка  неговите поданици да бъдат наказвани със смърт, а богатството им да се конфискува в полза на кралството. Споделил с шута си, който му отговорил:

– Каквото и да направиш, кралството ти ще продължава да е бедно – ти не мислиш за народа си!

Един месец след въвеждането на закона били избити много хора от кралството. Народното недоволство растяло. Най-големият проблем на краля били недоволните му рицари. Роптаели за всичко. Кралят решил да ги накаже като издал заповед всички рицари от кралството задължително да ходят на рицарски турнири. Ако спечелят турнир, то ще е за възхвала на краля, но ако не спечелят ги грозяла смърт и конфискуване на богатството им.

Рицарите ходели къде ли не по света, за да се включват в турнири. Много от тях донесли слава на кралството, но и много загубили главите си.

Из между всичките рицари обаче имало един, който бил несравним воин. Умен, ловък побеждавал наред в турнирите и бил много уважаван. Кралят се уплашил, че славата на този знатен рицар ще го засенчи, и замислил коварен план. В едно съседно кралство организирали рицарски турнир. Наградата била ръката на принцесата и половината кралство. Придворният шут подличко наговорил рицаря да се включи в турнира. Истината  обаче била друга. Кралят, който организирал турнира, предварително бил избрал рицар, който да спечели турнира, половината кралство и ръката на дъщеря му. Всичко останало било подробности за пред народа.  Започнал турнирът. Битките били много жестоки и кървави. Много знатни рицари загинали, някои се отървали на косъм. Нашият герой побеждавал на ред. Побеждавал и избранникът на другия крал. Логиката на събитията щяла да ги срещне в двубой на края на турнира.

Първи вариЯнт на развръзка

Не щеш ли, нашият рицар се разболял тежко и не можел нито да вдигне копието, нито меча. Камо ли да се качи на коня. Единствено в случай на болест рицарят имал право да се откаже от двубой. Той обаче не се възползвал от това. Колкото и трудно, той все пак се качил на коня си. Взел меча си и се приготвил за бой. При първия сблъсък с противника си бил повален на земята. Нямал сили да се изправи. Но имал достойнство и ако трябвало щял да умре, но да спаси името си. Противникът му – избраният от краля вдигнал меча си и го пронизал в гърдите. Свалил шлема, приклекнал до умиращия. Рицарят като видял лицето му с почуда промълвил:

–         Шуте, как?! Защо предаваш краля ни?

–         Защото той обичаше само себе си. Не се вслушваше в никой и нищо. Споделяше с мен, като си мислеше, че съм глупак и нищо не разбирам. Сега знам всичките му тайни. След турнира ще получа половината кралство, ще окупирам кралството му. Народът ще ме приеме за спасител и ще ми помогне да стана крал.

Случило се както казал шута. Станал крал. Народът обаче не го заобичал, защото след няколко години управление той започнал да прави същите грешки. Не се вслушвал в съвети. Нямал приближени.Кралството му продължавало да бъде бедно …. както сам той предрекъл докато бил шут!!!

Втори вариант на развръзка

Рицарят имал много поддръжници. Клюката за  предизвестения победител достигнала до него. Въпреки това, той решил да се бие, за да спаси името си на достоен рицар и воин. В трудната битка той загубил живота си, а бил последният рицар на своя крал.

Не след дълго кралството било нападнато и поробено. Кралят бил обезглавен, а народът страдал още повече.

Трети вариант на развръзка

Въпреки че разбрал за коварния план, рицарят решил да се бие до смърт, за да докаже, че е смел и силен. Битката била жестока. Противникът – връзкар обаче не бил достоен противник за него и загубил главата си. Както било обявено в началото на турнира, той получил половината кралство и ръката на принцесата.

Минали години рицарят доказал, че е добър и справедлив владетел. Народът го обичал, всички  били доволни. Имало мир и благоденствие.

Но другото кралство си останало бедно. Кралят умрял в нищета. Единствено добрата воля на бившия му рицар не позволила  превземането му.

Публикувано в Герганов с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.