Грозното патенце new version

Имало едно време една ферма. В нея живели най-различни животни. Крави, кози, коне, пуйки, патици, свине и разбира се Управителя на фермата. В тази версия на приказката той е сам, и доста трудно се справя с икономическата криза. Трудностите му се изразявали в това, че всички новородени малки животинки в неговата ферма, били прогонвани от старите животни, за което управителя на фермата не можел да разбере, как и защо се случва това. Един ден във фермата незнайно от къде, долетяло едно малко току що излюпено патенце. То било черно и грозно. Сред гледката на толкова много избягали животинки от неговата ферма новодошлото, пък макар и грозно животинче някак си му стоплило душата. Взел патенцето и го занесъл в клетката с пернатите. За съжаление нямал патица на разположение, на която да даде новодошлото, той го поставил в клетката на кьопавата пуйка. Кьопава, ама пуйка. Около нея се въдели малки, и както своите, така и патето щяла да отгледа ей така клетата. Много се грижела пуйката за малките си. Носела им пресни червейчета, изринати от торището на съседния петзвезден хотел.По данни на РДНСК хотела нямал акт.16, и поради тази причина се образувала една много голяма купчина тор. За щастие тази купчина се оказала много важна част от дневния хранителен режим на животните от фермата. Всеки ден  грижовната пуйка развеждала своите малки по двора, че даже и далече извън пределите му. Старала се горката да ги направи достойни пуйки на фермата, а може би и на родината. Най-много се старала за да не се стигне до позорния момент, в който малките и да избягат в друга ферма, и да зарадват друг управител – което щяло да коства главата и. Патенцето, макар и грозно се чувствало много добре в компанията на малките пуйчета. От фермата, от която избягало горкото, било подложено на презрение, лукавство и унижение. Не можело да си спечели нито един приятел с когото да сподели своята съдба. Сега обаче, то намерило своите приятели. Пуйчетата, толкова добре го приемали, така добре се разбирали по между си, че по Както и в много други приказки, така и тук, хубавите работи свършват. Пуйката всеки ден вдигала малките си рано от сън и ги подкарвала да се разхождат – я по двора, я до някоя съседна ферма, за да направят впечатление на конкуренцията и да я ядосат, я да покрякат под прозореца на управителя, белким ги забележи , че и те нещо са научили от нея и нямат намерение да му бягат. нищо не можело да се разбере кой е пуйка и кой патица.                                                                          Било люта зима. Малкото грозно патенце не можело да се стопли въобще.
Пуйката пак подкарала люпилото на някъде в този вук. Не щеш ли патенцето
се скрило в една купчина слама с надеждата да не излиза на студа и да
мръзне до кости. Пуйката разбрала „коварния“ план на хлапето, но го
оставила в сламата. Решила да го злепостави пред пуйчетата, като им разскаже, че то ги е предало те да мръзнат, а после щяло заедно с тях да яде незаслужено храната си.

………………………………..

Минали много години. Малкото грозно патенце разбрало, че за да спечели и задържи едно приятелство е неоходимо да си честен и всеотдаен. В момента то е свободен красив лебед,  който плува някъде из Женевското езеро,  и от време на време си позволява да поплува из световния океан. Пуйката много отдавна беше заклана и приготвена за угощението на  кредиторите на управителя на фермата.

Фермата я има още. Модернизирана по последна дума на техниката и внедрени най-новите технологии. Животните са скрити дълбоко и не се показват. На двора е останала  стара ръждясала табела с надпис „Образцова ферма“

Ако желаете може да заместите ферма с фирма.

Ако някой от вас открие себе си в някого от героите на тази история, аз не нося вина, просто съвестта го гризе!

Публикувано в Герганов. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.