Изтрещелите, през два метра моля!

Петък е!
Карантина е!
Броя минутите до 10:30 за да отида да взема нужни лекарства. През ден ходя на пазар и днес ми се падна от ред. Отивам пред аптеката. През два метра пациент. Малко са! 15-на метра общо. Влизат по двама през 5-6 минути. Касите също през два метра. Оглеждам опашката за рецептурни книжки! Една книжка минимум 15 минути! Две книжки да видя и изчезвам. Лекарствата ми ще чакат. Дойде ми реда. Влизам. Подавам рецептата. Носят ми лекарствата. Аптекарката:
– Нещо друго?
-Здраве!
Изведнъж виждам усмивка. Широка, естествена и лека нотка на възвръщаща се жизнерадост зад маската и защитните очила отсреща.
Излизам, а с опашкарите се разминаваме, като че сме прокажени.
Оглеждам се в близкия супер, че чака само една женица и реших да взема плодове. Отмерих 2м. и се настаних на опашка. Женицата стои и се върти пред вратата на магазина. Вратите автоматични с фотоклетка и ту се отварят, ту се затварят. Женицата се сбърка! Тръгна да влиза, върнаха я да чака. Да, ама мъжа и слезе от колата и започна да заповядва на жена си. Разгеле излезе клиент и я поканиха да влезе. Мъжа и се намъкна с нея все едно я беше арестувал. Застанал съм нисък старт да вляза в магазинчето! Дойде възрастна жена. Застана на два метра от мен, ама и тя не разбра къде и как да се реди. Появи се друга жена, пак възрастна. Учтиво попита:
– Може ли само да вляза да попитам?
Посочих и вратата. Тръгна да влиза и онази първата тръгна да се справя с нахалницата!
– Ама има си ред! Първо господина, после съм аз….
И като ги занарежда. Върнаха ме много години назад с един случай с инструктор по карате на опашка за олио по време на купонната система 90-те. Седял 3 часа на опашка и давал ред на един, втори, трети. През това време си тренирал самоконтрола и психиката с медитация. Накрая поръчал два хляба и обяснил на жена си, че олиото свършило. Той доволен, че медитацията му спасила живота, жена му бясна.
Та гледам двете бабета се насъскват като ултраси на Левски и ЦСКА и аха да стане бой. Женицата с въпроса се пребори и отиде до касата, за да и развалят пари, че не можела да купи вестник за дядото си. Касиерка излезе и нареди да чакаме. Един излиза-един влиза! Един излезе. Намъквам се. Пазарувам и си мисля –  За принципите си ли изтрещяваме? За правдата ли се борим или защото някой може да ни пререди за последния пакет тоалетна хартия?

За Пламен Герганов/Plamen Gerganov

Преподавател по гъдулка и народно пеене. Майстор на сувенири - https://gerganov.eu Завършил съм : СМУ "П. Пипков" Плевен 1987 АМТИ Пловдив - 1993
Публикувано в Обща. Постоянна връзка.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.