Водещи новини

Дигитализацията убива

0 0

Какво е дигитализация? Всичко ли можем да дигитализираме?

Дигитализация е когато превръщаш някакъв аналогов продукт в дигитален. Например лист хартия го сканираш и превръщаш в снимка, pdf или цифров формат. Презапис на музика от плоча /винилова/, магнетофонна лента, касетофон в mp3. Видео от VHS в mp4. Този процес е много стар и основната му цел е да се архивира в по-надежден източник стара информация.
С появата на социалните мрежи за персонална комуникация се поставя началото на границите на живо общуване. В началото Twitter и Facebook имаха ограничение в броя символи, които можеш да използваш в един пост – 160 символа. В последствие се разшириха с доста други „безплатни“ функции. Общуването между хората станаха дигитални. Ако някой се интересува от анализи на страници, групи във ФБ ще види, че възрастовата граница на общуващите е над 25-30 г.в. За децата, някои регистрирани от мама, тате, баба, дядо и са под 14г.в. използване на соц.платформи за общуване е заявяване на себе си. Тяхното общуване е в чатове, чат групи. Обикновено не се заявяват публично, защото „какво ще кажат хората?“ е критерия. Те общуват или се заявяват в други платформи, където възрастовата граница на потребителите е 0 до 24години. Но въпреки всичко реалното общуване все повече се превръща в проблем. Моето обяснение е, че с лека ръка заменяме, или си внушаваме, че заменяме реално с дигитално общуване.

Дигиталното образование!

Дигиталното образование в България е нероден Петко! Няма да си кривя душата, че се навъдиха в пъти повече пишман доктори по какви ли не учебни дисциплини, които не са влизали реално в учебен час за повече от 2-3 пъти по време на докторантурата. Бълват се всевъзможен брой дигитални: учебници, учебни помагала, сайтове за по-лесно „учене“, какви ли не платформи за промиване на мозък, че едва ли не са 100% замяна на реалното образование, ако не и повече. Аз съм въвел за себе си дигитални продукти през 2009 г. по повод нуждите на учениците с които работех в онзи период. Качил съм в youtube над 800 клипа с подобно съдържание. Някои бяха серии, подредени в плейлисти и т.н. Качени в https://gerganov.org . От началото на пандемията март 2020 установих, че този вид уроци вече не са в такава степен полезни с днешна дата. Дори и да съм свързан на видео с ученика чрез temas, facebook, viber или какво и ще да е, липсва усещането за прякото общуване. Атмосферата на живото преподаване. На момента да видиш в очите на детето дали това, което преподаваш, обясняваш представлява интерес. Преди седмица се явявах на изпит за V ПКС в zoom платформата. Изпитващата ме попита „Какви ползи откривате за своите ученици при участието им в конкурси и фестивали?“ Споделих лично мнение /няма да съм аз ако не го направя. Участие в конкурси се видоизмени до неузнаваемост. Всичко се комерсиялизира с цел количество. Разбира се има и качество, но в болшинството си конкурсните изисквания са за репертоар, който се готви само за този конкурс. Това до много голяма степен ДЕмотивира децата да участват в конкурси. От друга страна фестивалите се превърнаха в замяна на едновремешните сборове по селата. Юриш всичко живо да участва, само за да види сцена.
Появи се и новата мода онлайн конкурси и фестивали! Това е върха на сладоледа! При цялото ми уважение, но да изпращаш клипове на изпълнения на деца облечени в носии. Клиповете подготвени специално за този форум. Следва живо обсъждане и присъждане на награди. Че даже и онлайн пленер по графика и живопис видях като какво животно е. Баба ми казваше „Мижи мамо да те лъжем!“
За щастие много ученици предпочитат да имат учебници на хартия. Да имат тетрадки и да пишат с химикал или молив в тях. Вчера чета, че се организира обучение за оценители на онлайн ДЗИ. Няма да се учудя след 1-2 години да го въведат като алтернатива на присъствено явяващите се зрелостници.

Дигитализацията не бива да е на всяка цена. Да е задължителна. Тя трябва да е алтернатива и да е ясно, какви са нейните ползи и къде може да бъде прилагана. Там където е екпериментална, какъвто е случая с обучението от разстояние в България 2020 до днес, трябва да има свобода за прилагането и. Иначе изпадаме в много комични ситуации. Например:
Учебен час в Тиймс. Учителя проверява учениците. Целия клас свети в зелено и присъства. Учителя говори, говори, задава въпрос – тишина. Отново говори, говори, презентира, споделя екран, задава въпроси – мълчание… В същото време работата му се наблюдава от експерт на МОН и заключението е, че учителят не е привлякъл интереса на учениците!


Warning: Undefined array key 0 in /home/gerganov/public_html/wp-content/plugins/booster-extension/inc/frontend/author-box-shortcode.php on line 20

About Post Author

Пламен Герганов/Plamen Gerganov

Преподавател по гъдулка и народно пеене. Майстор на сувенири - https://gerganov.eu Завършил съм : СМУ "П. Пипков" Плевен 1987 АМТИ Пловдив - 1993
Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.