Пътуване по служба до Гърция

случка от 2010г.
Кой ли би се отказал от пътуване в чужбина?
Кой ли би се разсърдил да му е безплатно всичко покрай това пътуване?
Пътувал съм с различни състави по различни поводи в чужбина, но през април 2010 се наложи да пътувам и по линия на Образованието. По-точно Програма „Коменски“ на ЕС в която беше включено и училището ни. Всичко беше пресметнато предварително с подписването на анекса към договора за осъществяването на проекта и точна координинация със страните партньори. То ЕС ще се окаже май мноооого добър съюз? Заплатата ми не е намаляла, данъците не са се качили кой знае колко, а в хазната на ЕС имало много пари за такива проекти в които да се опознават хората „по европейски“. Пътуваш, гледаш, правиш се че всичко разбираш само защото си член, и си малко повече от всички онези които не са. По стара традиция от времето на соцреализма пътуването се осъщаствяваше под вещото ръководство на ръководителя. За наша радост и да даде Господ здраве на тоз човек, добре, че пътувахме с него! А ако сме си били само учители с ученици там, сега да съм у затвора вече.

Та пристигаме в градчето гръцкоооо. Посреща ни делегация от училището домакин начело с директора им. А хората усмихнати, ведри, словоухотливи, да не поверваш, че са гърци. Настаниха ни в един хотел за чудо и приказ. Ама нещо се объркало в резервациите на бройки мъже и жени и мислеха да ни редат как си искат, па после щяло да се оправя. Пак ви казвам, добре, че беше ръководителя! Като хвана преводачката под мишка та при момето на рецепцията. Два часа! Какво са си говорили незнам, но след това ни настаниха у по-хубави стаи!
Идва ред да хваля Европейския съюз!
Всичко са измислили предварително. Тридневна програма, разглеждаме забележителности, музеи, театри, ВЕЦ-ве, концертни програми…яка работа. Само едно нещо малко ме притесняваше, но …хайде де нали е безплатно няма да се оплаквам сега!
Темата на гостуването беше, всяка страна участник да показва фолклора на страната си. Ние като училище по изкуствата се бяхме наточили да показваме „Чудесата на България“ – народни песни, народни танци …ухааааа! Спретнахме се, направихме демострацията. Децата пяха, свириха, танцуваха. После овации, радости, снимки. Но някак си картинката все още не ми се беше изяснила напълно!
Абе този проект защо не ни запознава с особеностите на образователната система на всяка страна,заедно с особеностите на фолклора, традициите и т.н.? Ще речете: „много искаш!“  Абе много много, ама нали сега „вкарваме“ модел на образование от тия страни. Те само се хвалат, че имали резултати ! Добре, ами как простия учител български да вземе пример и да променя и въвежда новото? А?

Публикувано в Герганов, Пътеписи с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.