16 февруари 2017 – четвъртък – „Провинението“

Събудих се както обикновено в 6.00. Ококорването в 3.00 не се брои. Та станах както обикновено и се захванах с ежедневните си задължения.
Свърших ги. Седнах на компютъра. Прегледах си пощата и фейса, скука.Реших да започна да монтирам видеото от концерта „За любовта и виното“. Нямам снимка на афиша. Колегата, който го е правил спомена, че за безпари ще направи само две бройки афиши на принтер. Колкото да не е без хич. Децата заслужават, но пари няма. Не съм чувал да се прави ситопечат за 2 бройки?! Нищо, затова ни е безплатно образованието. Защото работим без пари. Понякога се радвам, че не ми взимат входна такса, когато отивам да преподавам.
Монтирам видео. Глупости! Правя от нищо Нещо. С една проста любителска камера радваме дечицата да се видят в ютуб и да се чувстват звезди. Видеообработващата програма е от безплатния пакет на Линукс. Все пак не се борим за „Еми“ / американска награда за ТВ предаване/ .За залата обясних по-рано. Студ и тъмница! И там е скръб, ама нали е безплатноо!
Та мъча се да поукрася туй онуй по видеозаписа. Да го слепя на едно цяло клипче и гледам, че ми звъни телефона, служебния.
– Ало, ти знаеш ли………….- веднага се сетих, че съм забравил да дежуря с автобуса, който обикаля селата за да докара децата първа смяна и занималня. Как можах да изпусна едно от малкото приятни задължения, които ми предоставя системата? Направо се намразих!
– Да, забравил съм. Наказвайте ме както е процедурата и практиката за всички останали колеги в такива случаи.
– Измисли си алиби – чух глас на съпричастие.
Затоврих и се замислих! А бе, да не съм съучастник в криминално деяние та ще си измислям алиби? Неизпълнение на задължение и толкова! Няма безгрешни. Безгрешни са връзкарите, защото на тях им се прощават наказанията. Ако на мен ми простят наказанието ще бъда обявен за връзкар, може би?!

Отивам на работа и се правя на леко ударен с мокър парцал. Ако ме извикат за обяснение имам аргументи. Не ме извикаха. Усещам как трудно се сдържам да не се изхиля зверски виждайки треперенето на колегите, които тихо под сурдинка спеделят сутрешната ми издънка. Лелеееееееее каква голяма беля станала? Ама дайте да си мълчим! Казах един път гласно „Виновен съм. Искам да бъда санкциониран както всички провинили се с това преди мен.“ Получих такива укорителни погледи, че направо се замислих да не сме в паралелна реалност.
– Може би беше по-добре да си взема болничен, както го правят „някои“ хора в подобни случаи??? – попитах на достатъчно висок глас.
Пълно мълчание на агнетата братче! Слуняме се и си трайкаме. Да доживеем до пенсия за да се тюхкаме, че е ниска и не стига!

имам „прозорец“ /прозорец е свободно време между два учебни часа./

Помагам на една колежка да се свърже с wi-fi на училището. Хората в Африка се борят за безплатен достъп до wi-fi. Цукърбърк влага милиярди в това направление, ние слагаме акаунти и пароли на всеки сантиметър. Децата да не били  ползвали интернет безконтролно и т.н и т.н. На децата са им купени скъпи телефончета с неограничени мобилни данни и им дреме за нашия wi-fi. Както и да е, отнесох се!
Идват да ме убеждават да замествам колега през следващата седмица, защото ще отсъствал. „Да работим на мускул и за едната чест“, ще поръчам на колегата художник да ми го направи на винил за стената в кабинета. Не ми дреме, че за въпросната седмица ще преподавам 42 учебни часа. За неосведомените, нормалната преподавателска заетост е 22-25 учебни часа седмично. За да преподаваш един учебен час са ти необходими- поне 50-60 мин. самопотготовка, 30 мин. административна работа с попълване на документация и 30-40 мин. релакс с цигара, кафе, успокоителни или сериали.
Мен не ме притесняваше това. Замислих се за заместването. Преди години МОН се напъна с едни средства. Даде ги пилотно на едни пилотни училища, които пилотно взеха да пренатоварват едни учители за сметка на други, които взимаха болнични през седмица. Да не ми се обидят колегите с трайни и сериозни заболявания в някои случаи видни с просто око от неспециалист? Не става дума за Вас! Говоря за онези, които като ги накраш да свършат нещо мааалко извън абсолютно преките им задължения си взимат болничен точно преди датата на изпълнението на задачата. Следва юриииииииш, спасявайте положението! Хааааааайде пак „крепостните“ поемат товара на ползу роду, за едното потупване!
Преподавам ново хоро на ученик. Детето ме гледа с нескрито страхопочитание. Забелязвам, че спира да диша докато свири фразата, която разучаваме.
Уж преподавам ама не съм на себе си. Гледам се от страни и казвам на онзи, който преподава на детето:
– Абе що не вземеш да се гръмнеш?! Виж се как изглеждаш? Децата май ги е страх от теб? Виж си лицето, изражението!
Стреснах се. Усмихнах се и казах:
– Страх ли те е, че няма да можеш да го изсвириш и ще ти се скарам?
Детето погледна надолу и непосмя да отговори. Погалих го по главата и му казах:
– Дай да го изсвирим двамата и ще видиш, че ще стане! – очите му светнаха.
Изсвирихме го.
– Сега ти си солиста, аз ще ти акомпанирам на пиано.
Свиренето му се подобряваше, самочувствието също. Тръгна си детето, усмихнато до уши и явно доволно от постигнатото.
Аз отворих нова опаковка валидол и нова кутия цигари за деня!

За Пламен Герганов/Plamen Gerganov

Преподавател по гъдулка и народно пеене. Завършил съм : СМУ "П. Пипков" Плевен 1987 АМТИ Пловдив - 1993
Публикувано в "Жалкото ежедневие на подгласника", Блог, Герганов, Елементът, Календарни спомени, Обща, притчи с етикети . Постоянна връзка.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.