За гъдулката

 

Гъдулка

Струнен – лъков народен инструмент с три основно – звучащи струни и  8- 10 подгласни (резониращи) струни статично стоящи и резониращи според тонове от звукореда.

Гъдулката има 2 части:

Корпусът е дървен, крушовиден с издълбана сърцевина, а в горния край завършва с “шийка” в която са поставени ключовете на които се навиват струните. Резонаторната дъска е прикрепена към корпуса и в долния й край има два резонаторни отвора. Струните се прикрепват чрез навиване на ключове(дървени) в “шийката” и струнник в долния край. Основните струни на които се възпроизвежда мелодия са три. Всички останали струни са разположени по-ниско и имат за цел да отзвучават. В долния край на гъдулката струните се опират на дървено “столче” (магаренце).

Лъкът на гъдулката е структурно еднакъв с този на цигулката. Дървена пръчка, на която е прикрепен сноп конска опашка в двата края на пръчката. Строят на гъдулката е а1/е1/а.

При свирене гъдулката се държи вертикално, прикрепена с колан за тялото на свирача. Лъкът се движи по струните хоризонтално.

Като солов инструмент е разпространена в цяла България с по-характерни изпълнителски стилове – тракийски, добруджански, шопски. Гъдулката има варианти и в други балкански страни: Турция – кемене; Албания – гусла.

 

Минчо Недялков

Атанас Вълчев

Нено Иванов

Георги Петров

Димитър Лавчев

Пейо Пеев

Трио “Траки”