[banner caption_position=“bottom“ theme=“default_style“ height=“auto“ width=“100_percent“ group=“%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bb“ count=“-1″ transition=“fade“ timer=“4000″ auto_height=“0″ show_caption=“1″ show_cta_button=“1″ use_image_tag=“1″]Димитър Лавчев

Димитър Лавчев (30 юни 1952) се ражда в Харманлийското сърце на Тракия. Целият род на майка му е музикантски – дядо му бил един от най-сладкогласните свещеници, баба му била търсена да пее по сватби, затова я наричали “украшението на село Черна могила”, а майка му е носител на медали от съборите за народно творчество в Копривщица. Димитър Лавчев завършва НУФИ “Филип Кутев” в Котел при легендарния гъдулар Минчо Недялков, който го нарича “най-добрият ми ученик”. След това завършва АМТИИ в Пловдив. Още като студент започва да аранжира и композира народна музика. След дипломирането си става концертмайстор във фолклорен ансамбъл “Тракия”. По това време вече е известно име – печелил е първи награди като тази в Конкурса за млади музиканти в Чирпан (1977). Особено цени периода на творческото си сътрудничество със знаменития кларинетист Иво Папазов. Повече от 10 години свирят заедно по сватби. Работил е заедно и с майстора на кавала Теодосий Спасов в неговия джаз-квартет. От години свири в ОНМ при БНР, на който в определен период е бил и диригент. Творческата биография на Димитър Лавчев не би била пълна, ако пропуснем изявите му в камерни формации. Той е основател и ръководител на “Харманлийската тройка”, с която записва в БНР едни от най-обичаните от публиката хорà: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница. През 90-те е част от фолклорна група “Българи”, с която разнасят българската народна музика по света. Гъдуларят Димитър Лавчев има ярка творческа индивидуалност. Неговите стил, звукоизвличане и чувствителност не могат да бъдат сбъркани, особено когато свири музика в бавни темпа. При неговите бавни мелодии гъдулката наистина “като свири дори дума” – той успява максимално да доближи нейното звучене до звученето на човешкия глас, а музиката – до човешкия вопъл. Такава, “плачеща” е неговата гъдулка в авторските му композиции “Изповед”, “Странджанско тайнство”, “Рано ми слана попари”… Притежаващ отлична техника, в ритмичните си мелодии Димитър Лавчев буди възхищение с ясно артикулирани тонове без размазване, отчетливо фразиране, богато нюансирана динамика. И те кара с пиеси, като “Черномогилско хоро”, “Годежарско хоро”, Криво хоро”, “Варненски танц”, “Йовино хоро”, “Полъх от Дунава” едва пресушил сълзите, да се смееш и танцуваш! А ако искате да съпреживеете неговата чувствителност, чуйте го как създава музика, свири и пее в авторските пиеси “Паун ми пее” (посветена на цигуларя и певеца Иван Паунов) и “Славей на Бина думаше” (посветена на родителите му Славей и Бина).

автор Лозанка Пейчева
източник>>