Димитър Лавчев

[banner caption_position=“bottom“ theme=“default_style“ height=“auto“ width=“100_percent“ group=“%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bb“ count=“-1″ transition=“fade“ timer=“4000″ auto_height=“0″ show_caption=“1″ show_cta_button=“1″ use_image_tag=“1″]Димитър Лавчев

Димитър Лавчев (30 юни 1952) се ражда в Харманлийското сърце на Тракия. Целият род на майка му е музикантски – дядо му бил един от най-сладкогласните свещеници, баба му била търсена да пее по сватби, затова я наричали “украшението на село Черна могила”, а майка му е носител на медали от съборите за народно творчество в Копривщица. Димитър Лавчев завършва НУФИ “Филип Кутев” в Котел при легендарния гъдулар Минчо Недялков, който го нарича “най-добрият ми ученик”. След това завършва АМТИИ в Пловдив. Още като студент започва да аранжира и композира народна музика. След дипломирането си става концертмайстор във фолклорен ансамбъл “Тракия”. По това време вече е известно име – печелил е първи награди като тази в Конкурса за млади музиканти в Чирпан (1977). Особено цени периода на творческото си сътрудничество със знаменития кларинетист Иво Папазов. Повече от 10 години свирят заедно по сватби. Работил е заедно и с майстора на кавала Теодосий Спасов в неговия джаз-квартет. От години свири в ОНМ при БНР, на който в определен период е бил и диригент. Творческата биография на Димитър Лавчев не би била пълна, ако пропуснем изявите му в камерни формации. Той е основател и ръководител на “Харманлийската тройка”, с която записва в БНР едни от най-обичаните от публиката хорà: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница. През 90-те е част от фолклорна група “Българи”, с която разнасят българската народна музика по света. Гъдуларят Димитър Лавчев има ярка творческа индивидуалност. Неговите стил, звукоизвличане и чувствителност не могат да бъдат сбъркани, особено когато свири музика в бавни темпа. При неговите бавни мелодии гъдулката наистина “като свири дори дума” – той успява максимално да доближи нейното звучене до звученето на човешкия глас, а музиката – до човешкия вопъл. Такава, “плачеща” е неговата гъдулка в авторските му композиции “Изповед”, “Странджанско тайнство”, “Рано ми слана попари”… Притежаващ отлична техника, в ритмичните си мелодии Димитър Лавчев буди възхищение с ясно артикулирани тонове без размазване, отчетливо фразиране, богато нюансирана динамика. И те кара с пиеси, като “Черномогилско хоро”, “Годежарско хоро”, Криво хоро”, “Варненски танц”, “Йовино хоро”, “Полъх от Дунава” едва пресушил сълзите, да се смееш и танцуваш! А ако искате да съпреживеете неговата чувствителност, чуйте го как създава музика, свири и пее в авторските пиеси “Паун ми пее” (посветена на цигуларя и певеца Иван Паунов) и “Славей на Бина думаше” (посветена на родителите му Славей и Бина).

автор Лозанка Пейчева
източник>>


 

1 Response to Димитър Лавчев

  1. Цветелина каза:

    Намерих записи и много ноти, които търся от години! Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.