Филмчетата са достатъчно красноречиво направени за да бъдат разбрани от малки та до големи. Вярно е, че става дума за САЩ, където капитала е водещ от създаването на страната. У нас не може да се говори за капитал, ние просто “консумираме” техните продукти, политики,реклами,системи и …още нещо. Регионалните ни представители са просто козируващи, както и доста хора по администрциите свързани с отдели за деца, МОН и др. подразделения, че даже и НПО-та.
Етикет: Елелментът
Дресура за деца – “Митът за дисциплината” на Алфи Кон | Книголандия
Източник: Дресура за деца – “Митът за дисциплината” на Алфи Кон | Книголандия
Какво говори това за нас – доколко ние самите сме хора? Вместо да помагаме на децата да следват своя автономен поток от мечти, желания, стремежи и интереси, ние го заприщваме, окупирайки вниманието им със захарчетата или камшика на преподавателя. Така извършваме престъпление с чудовищни размери: ние затръшваме вратата към необятното, към непознатия им, личен човешки потенциал (защото истински човешкото може да е само лично). Най-кошмарното в случая е, че тъй като децата не осъзнават какво губят, те не успяват да запомнят, че изобщо са го имали. Доколко нашата собствена човечност е потънала (безвъзвратно?) в лабиринтите на отрицанието и страха, залутана нейде там вследствие на целенасочена дисциплинарна обработка?
От известно време чета тази книга. Даже вече я препрочитам. Подобен род книги би трябвало да са основата на педагогиката в днешно време. Препоръчах я на колеги, приятели, ученици, родители. Не за да ги изпитвам, а за да достигне до повече хора написаното. В книгата не се дават готови решения и формули на поведение /което е най-честия въпрос зададен ми от колеги в случаи на сбивания между деца/, а разсъждения за същността и последствията от възпитателните действията, които всички възрастни прилагат към децата. Възпитанието на деца е изключително сложен процес в който взимат активно или пасивно участие всички по-възрастни. Без значение дали са роднини, познати, неприятели или дори клошара, който всеки ден ти рови в кофите или наркомана, който гледа странно в автобуса.
Чета и се замислям, че разсъжденията ми са същите. Аз не съм от хората, които не споделят мнението си. В доста случаи е било в разрез с решението на обществото за наказание на едно или друго дете. Просто защото тези наказания са по-скоро за назидание на някои чрез рестриктивни мерки. Като цяло си имаме и институции, закони, експерти и пр. институционални механизми. Липсва най-важното. Ще го откриете ако прочетете тази книга.
Цената и е само 12.00 лв. >>
Оркестър за народна музика на БНР :: Folk Orchestra of the BNR – YouTube
Страхотен оркестър! Страхотни изпълнители! Българската народна музика няма как да остарее или омръзне на слушателите. Оркестъра за народна музика при БНР постоянно доказва това.
Живееш цветно…но мислиш черно-бяло
“Живей цветно” е инициатива с която се запознах преди няколко месеца. Идеята и реализацията е на Лъчо и Тото от “Скандау”. Тото го познавам от 2009 и мога спокойно да кажа, че знам колко свестен човек е. Инициативата е следната:
Хип-хоп изпълнителите имат разрешение и подкрепа от МОН и Оргахим. Единте като ноу-хау, другите като финансиране. Договарят се с директори на училища за концерт в двора на училището. Преди концерта среща-мотивация с децата. След концерта – спортно състезание,футболен мач съвместно участие на изпълнителите и деца от училището. Според събраната сума от билетите спонсорите предоставят дарение боя с която да се боядиса я някоя ограда, я стая или др. нещо, за което така и не остават пари.
Гледам закачен един голям плакат за събитието. Виждам превъзбудени деца носещи билети в очакване на любими хип-хоп изпълнители. Виждам и смръщени погледи на колеги, изразяващи неодобрение на случващото се. Замислих се, че точно тези изпълнители са единствените от години насам, които се осмеляват да направят концерт в училището. Бунтарските им текстове, които включиха не бяха брутално цинични. Може би имат такива, но на концерта не представиха от тях. Разговорите, които провеждаха след концерта бяха чисто приятелски наставления от които родителите и учителите бихме имали само полза, ако знаем как да поднесем информацията.
Децата живеят цветно, а учителите мислим черно-бяло. Защо ли?
Ако знаех отговора, щях да бъда най-малкото философ! Спомняте ли си филма “Вчера” …
точно това отношение видях и на този концерт. Срамувах се, че съм част от възрастните. Един от тримата учители купили си билет. Черно-бялото ми мислене увредено от годините в “робство” споменаваше друго. Войната между поколенията я е имало винаги. Сега обаче е изключително ясно Кой ще я спечели! Не е проблем системата. Проблем е мисленето на хората. Ако в днешно време някой иска да знае какво мисли,чувства и мечтае детето му, е нужно да се опита и поне малко да бъде запознат с музиката,филмите и “цветните” неща в детските мечти. Ако възрастните не можем да оцветим живота си, то поне да не обезцветяваме този на децата ни. 
