Posted on Leave a comment

Как ще изглежда работата в бъдещето? Андрю Макафи

Писателката Джордж Елиът ни предупреди, че от всички форми на грешка, предсказанието е най-безсмислената. Лицето, което ние всички отъждествяваме като нейна противоположност от 20-ти век, Йоги Бера, се съгласява. Той казва: “Трудно е да се правят предсказания, особено за бъдещето.”

Аз ще пренебрегна техните предупреждения и ще направя една много специфична прогноза. В свят, който създаваме много бързо, ние ще видим все повече неща, които изглеждат като научна фантастика, и все по-малко неща, които изглеждат като работа. Нашите коли много бързо ще започнат да се управляват сами, което показва, че ще се нуждаем от все по-малко шофьори на камиони. Ние ще обединим Сири и Уотсън и ще изполваме това, за да автоматизираме много от работата, която сега се извършва от хора, занимаващи се с обслужване на клиенти и диагностици и хора, които разрешават проблеми, и ние вече вземаме R2D2, боядисваме го оранжев и го караме да работи, носейки лавици из складовете, което значи, че се нуждаем от все по-малко хора, които да вървят по тези коридори.

Сега, в продължение на около 200 години, хората са казвали точно това, което ви казвам и аз — ерата на технологичната безработица идва, започвайки с Лудитите, разбиващи станове в Британия още преди двеста години, и те не са били прави. Нашите икономики в развитите страни продължават да се движат край нещо доста близко до пълна заетост,

което поставя критичния въпрос: Защо този път е различно, ако наистина е така? Причината, че е различно, е че в последните няколко години, нашите машини започнаха да демонстрират умения, които те никога, никога не са имали преди: разбиране, говорене, слушане, виждане, отговаряне, писане, и все още придобиват нови умения. Например подвижните роботи хуманоиди са все още невероятно примитивни, но изследователския отдел на министерството на отбраната току-що започна съревнование да започнат да правят такива неща, и ако досегашната история е някаква насока, това съревнование ще бъде успешно. Така че, когато се огледам, мисля, че не е далече деня, когато ще имаме андроиди, вършещи голяма част от работата, която вършим сега. И създаваме свят, където ще има все повече и повече технология и все по-малко и по-малко заетост. Това е свят, който Ерик Бринйолфсон и аз наричаме “новата ера на машините”.

Това, което трябва да имаме предвид, е, че това е абсолютно прекрасна новина. Това е най-добрата икономическа новина на планетата тези дни. Не че има голямо съревнование, нали? Това е най-добрата икономическа новина тези дни по две основни причини. Първата е, че технологичния прогрес е това, което ни позволява да продължим този изумителен напредък, който сме поели, където продуктивността нараства с времето и същевременно цените падат, и обема и количеството просто продължават да експлодират. Сега, някои хора поглеждат това и говорят за повърхностен материализъм, но това е абсолютно погрешно тълкуване. Това е изобилие, което е точно онова, което искаме икономиката ни да осигурява. Втората причина новата ера на машините да е толкова добра новина е, че след като веднъж андроидите започнат да вършат работата, ние не трябва вече да я вършим, и ще сме свободни от робията и тежкия труд.

Сега, когато говоря за това с приятелите си в Кеймбридж и Силиконовата долина, те казват: “Фантастично. Няма повече робия, няма тежък труд. Това ни дава възможност да си представим съвършено различен тип общество, общество, където изследователите, творците и откривателите и артистите и иноваторите ще се обединят с патроните си и финансистите си да говорят за проблемите си, да се развличат, просветляват, и да се провокират един друг.” Това е общество, което наистина, наистина прилича на конференция на ТЕД. И наистина има голямо количество истина в това. Ние виждаме изключителен разцвет, който се случва в свят, където е също толкова лесно да създадеш предмет, колкото е да отпечаташ документ, ние имаме изключителни нови възможности. Хората, които бяха занаятчии или просто се занимаваха с хобита, сега са производители, и сега те са отговорни за масивните количества иновация. И артисти, които преди бяха ограничавани, сега могат да правят неща, които преди никога не са били възможни за тях преди. Така че това е време на истински разцвет, и колкото повече се оглеждам, толкова повече се убеждавам, че този цитат на физика Фрийман Дайсън не е преувеличено твърдение. Това е просто излагане на фактите. Ние сме в средата на изумителен период.

[“Технологията е дар от Бога. След дара на живота тя е може би най-големия дар от Бог. Тя е майката на цялата цивилизация, на изкуствата и науката.”– Фрийман Дайсън]

Което повдига друг голям въпрос: Какво може да се обърка в тази нова ера на машините? Нали? Чудесно, появява се, разцъфтява, прибира се в къщи. Ще се сблъскаме с две наистина трънливи групи предизвикателства с навлизането ни по-дълбоко в бъдещето, което създаваме.

Първите са икономически, и те са наистина добре обобщени в апокрифна история за размяна на любезности между Хенри Форд II и Уолтър Рутър, който оглавявал професионалния съюз на автомобилните работници. Те разглеждали една от неговите нови модерни фабрики, и Форд закачливо се обърнал към Рутър и казал: “Хей Уолтър, как ще накараш тези роботи да плащат на профсъюза?” А Рутър изстрелял: “Хей Хенри, а как ще ги накараш да купуват коли?”

Проблемът на Рутър в този анекдот е, че е трудно да предложиш труда си в икономика, която е пълна с машини, и това се вижда много ясно в статистиките. Ако се вгледаме в последните две десетилетия и възвръщаемостта на капитала — с други думи, в корпоративните доходи, виждаме, че те се покачват, и виждаме, че сега те са на небивала висота. Ако разгледаме възвръщаемостта на труда, с други думи, общата сума на възнагражденията, изплатени в икономиката, виждаме, че те са небивало ниски и бързо се насочват в обратната посока.

Така че това явно е лоша новина за Рутър. Изглежда, че това е добра новина за Форд, но всъщност тя не е. Ако искаш да продаваш малко по-скъпи продукти на хората, наистина е нужна голяма, стабилна, просперираща средна класа. Имахме такава в Америка през почти целия следвоенен период. Но средната класа явно е пред голяма заплаха сега. Всички знаем много статистики, но само да повторим една от тях, средния доход в Америка в действителност се е понижил през последните 15 години, и има опасност да попаднем в порочен кръг, където неравенството и поляризацията продължават да нарастват с времето.

Социалните предизвикателства, които придружават този вид неравенство заслужават някакво внимание. Имаше група социални предизвикателства, за които всъщност не съм толкова притеснен, и те са уловени в снимки като тази. Това не е вида обществен проблем, за който съм притеснен. Няма никакъв недостиг на дистопични визии за това, което ще се случи, когато машините станат самосъзнаващи се, и решат да въстанат и координират атаки срешу нас. Ще започна да се притеснявам за тях, когато моят компютър разбере за съществуването на моя принтер.

(Смях)(Аплодисменти)

Така че не това е групата предизвикателства, за които трябва да се безпокоим. За да ви опиша вида предизвикателство, което ще се появи с новата ера на машините, искам да ви разкажа историята за два стереотипни американски работника. И за да са наистина стереотипни, нека и двамата да са бели мъже. И първия да е образован, професионалист, творчески тип, мениджър, инженер, доктор, адвокат, такъв вид работник. Ще го наречем Тед. Той е в горната част на американската средна класа. Неговата противоположност няма образование от колеж и работи като общ работник, като чиновник, извършва ниско платена офис или заводска работа в икономиката. Ще наречем този човек Бил.

И ако се върнем 50 години назад, Бил и Тед са водели забележително сходни начини на живот. Така например, през 1960 те и двамата вероятно са работели на пълен работен ден, работили са поне по 40 часа седмично. Но както социалният изследовател Чарлз Мъри документира, когато започнахме да автоматизираме икономиката, и 1960 е точно когато компютрите навлизат в бизнеса, когато започнахме прогресивно да инжектираме технологията и автоматизацията в икономиката, състоянията на Бил и Тед силно се отдалечиха. В този времеви период Тед продължил да работи на пълен работен ден. Бил не. В много случаи Бил напуснал икономиката изцяло, а Тед много рядко. Във времето бракът на Тед останал доста щастлив. Този на Бил не. И децата на Тед израстваха в дом с двама родители, докато тези на Бил абсолютно не. Други начини, по които Бил изпада от обществото? Той е започнал да не гласува в президентските избори, и започнал да влиза много по-често в затвора. Така че не мога да разкажа щастлива история за тези социални тенденции, и те не показват никакви признаци на обръщане. Те са верни независимо за коя етническа група или демографска група разглеждаме, и стават толкова сериозни, че има опасност да надвият дори изумителния прогрес, който направихме с Движението за граждански права.

И това, което моите приятели в Силиконовата долина и Кеймбридж не доглеждат, е, че те са Тед. Те живеят този изумителен, зает, продуктивен живот, и те имат всички предимства, които да покажат от това, докато Бил води съвсем различен живот. В действителност те са доказателство колко прав е бил Волтер, когато е говорел за придобивките от работата, и от факта, че тя ни спасява от не една, а от три големи злини.

[“Работата спасява човека от три големи злини: скука, порок, и нужда.” — Волтер]

Taка че, какво правим с тези предизвикателства?

Икономическия сценарий е изумително ясен, изумително прост, особено в краткосрочен план. Роботите няма да вземат работата в следващите една-две години, така че класическия сценарий от “Въведение в икономиката” ще работи просто добре: окуражавайте предприемачеството, удвоявайте инвестициите в инфраструктура, и осигурявайте излизането на хора от образователната система със съответните умения.

Но в дългосрочен план, ако се движим към икономика, която е натежала от технологии и олекнала от към труд, и ние го правим, тогава трябва да обмислим някои по-радикални интервенции, като например гарантиран минимален доход. Сега, това вероятно кара някои хора да се чувстват неудобно, защото тази идея е свързана с крайната левица и със съвършено радикални схеми за преразпределяне на богатството. Направих малко изследвания в тази посока, и може да е успокоително за някои хора да знаят, че идеята за гарантиран минимален доход е прокламирана от тези разпенени социалисти Фридрих Хайек, Ричард Никсън и Милтън Фрийдмън. И ако се тревожите, че нещо като гарантиран минимален доход ще задуши нашия устрем към успех и ще ни направи донякъде самодоволни, може да се заинтересувате да знаете, че социалната мобилност, едно от нещата, с които наистина се гордеем в Съединените Щати, сега е по-ниска от северноевропейските страни, които имат тези много щедри мрежи за социална сигурност. Така че икономическия сценарий е всъщност много разбираем.

Общественият е много по-предизвикателен. Не знам какъв е сценария, по който да намерим работа на Бил през целия му живот.

Знам, че образованието е голяма част от него. Бил съм свидетел от първа ръка. Бях обучаван по програмата на Монтесори през първите години на образованието си, и това, което ме научи това образование, беше че света е интересно място и моята работа е да го изследвам. Програмата спря в трети клас, и тогава влязох в обществената образователна система, и се почувствах като че съм изпратен в Гулаг. От дистанцията на времето, сега знам, че целта е била да ме подготви за живот като чиновник или общ работник, но тогава ми се стори, че целта е някак да ме доведе до някакво вписване в това, което става наоколо. Трябва да направим повече от това. Не можем да продължаваме да изолираме Биловците.

Виждаме няколко зелени кълнове, че нещата се подобряват. Виждаме технологиите дълбоко да влияят на образованието и да ангажират хората, от нашите най-млади ученици до най-големите такива. Виждаме много изтъкнати бизнес гласове да ни казват, че трябва да премислим някои от нещата, към които до скоро сме били силно привързани. Виждаме много сериозни и поддържани и основани на данни усилия да разберем как да въздействаме на някои от най-обезверените общности, които са тук.

Така че зелените кълнове са тук. Не искам да се преструвам и за минута, че това което имаме ще бъде достатъчно. Изправяме се пред трудни предизвикателства. Само един пример, има пет милиона американци, които са били безработни поне за шест месеца. Няма да оправим нещата за тях, като ги изпратим обратно в Монтесори. И моето най-голямо безпокойство е, че създаваме свят, където ще имаме лъскави технологии разположени в дрипаво общество и подкрепяни от икономика, която произвежда неравенство вместо възможности.

Но всъщност не смятам, че ще направим това. Това, което мисля, че ще направим, е нещо много по-добро по една много проста причина. Фактите се появяват. Реалностите на тази нова ера на машините и промяната в икономиката стават все по-широко известни. Ако искахме да ускорим този процес, можем да направим неща като да накараме най-добрите ни икономисти и политици да играят “Джепърди!” срещу Уотсън. Можем да изпратим Конгреса на самостоятелно пътуване с кола. И ако направим достатъчно от тези неща, осъзнаването ще се утаи за това, че нещата ще бъдат различни. И тогава започваме състезанията, защото не вярвам и за секунда, че сме забравили как да разрешаваме трудни проблеми, или че сме станали твърде апатични или безсърдечни дори да опитаме.

Започнах речта си със цитати на ковачи на думи, които са разделени от един океан и от един век. Нека го завърша с думи на политици, които са подобно отдалечени.

Уинстън Чърчил дошъл в моя дом в МTИ през 1949-тa, и казал: “Ако трябва да доведем широките маси на хората от всяка страна до масата на изобилието, то може да стане само чрез неуморното усъвършенстване на всички средства на техническото производство”.

Ейбрахам Линкълн разбрал, че има още една съставка. Той казал: “Аз вярвам силно в хората. Ако им дадем истината, на тях може да се разчита да се справят с всяка национална криза. Основното е да им дадем прости факти.”

Така че оптимистичната нотка, силно същественото, което искам да ви внуша, е, че простите факти за ерата на машините стават все по-ясни, и съм силно уверен, че ние ще ги използваме да очертаем добър курс в предизвикателната, изобилна икономика, която създаваме.

източник>>

Posted on Leave a comment

Как ще изглежда работата в бъдещето? Андрю Макафи

Писателката Джордж Елиът ни предупреди, че от всички форми на грешка, предсказанието е най-безсмислената. Лицето, което ние всички отъждествяваме като нейна противоположност от 20-ти век, Йоги Бера, се съгласява. Той казва: “Трудно е да се правят предсказания, особено за бъдещето.”

Аз ще пренебрегна техните предупреждения и ще направя една много специфична прогноза. В свят, който създаваме много бързо, ние ще видим все повече неща, които изглеждат като научна фантастика, и все по-малко неща, които изглеждат като работа. Нашите коли много бързо ще започнат да се управляват сами, което показва, че ще се нуждаем от все по-малко шофьори на камиони. Ние ще обединим Сири и Уотсън и ще изполваме това, за да автоматизираме много от работата, която сега се извършва от хора, занимаващи се с обслужване на клиенти и диагностици и хора, които разрешават проблеми, и ние вече вземаме R2D2, боядисваме го оранжев и го караме да работи, носейки лавици из складовете, което значи, че се нуждаем от все по-малко хора, които да вървят по тези коридори.

Сега, в продължение на около 200 години, хората са казвали точно това, което ви казвам и аз — ерата на технологичната безработица идва, започвайки с Лудитите, разбиващи станове в Британия още преди двеста години, и те не са били прави. Нашите икономики в развитите страни продължават да се движат край нещо доста близко до пълна заетост,

което поставя критичния въпрос: Защо този път е различно, ако наистина е така? Причината, че е различно, е че в последните няколко години, нашите машини започнаха да демонстрират умения, които те никога, никога не са имали преди: разбиране, говорене, слушане, виждане, отговаряне, писане, и все още придобиват нови умения. Например подвижните роботи хуманоиди са все още невероятно примитивни, но изследователския отдел на министерството на отбраната току-що започна съревнование да започнат да правят такива неща, и ако досегашната история е някаква насока, това съревнование ще бъде успешно. Така че, когато се огледам, мисля, че не е далече деня, когато ще имаме андроиди, вършещи голяма част от работата, която вършим сега. И създаваме свят, където ще има все повече и повече технология и все по-малко и по-малко заетост. Това е свят, който Ерик Бринйолфсон и аз наричаме “новата ера на машините”.

Това, което трябва да имаме предвид, е, че това е абсолютно прекрасна новина. Това е най-добрата икономическа новина на планетата тези дни. Не че има голямо съревнование, нали? Това е най-добрата икономическа новина тези дни по две основни причини. Първата е, че технологичния прогрес е това, което ни позволява да продължим този изумителен напредък, който сме поели, където продуктивността нараства с времето и същевременно цените падат, и обема и количеството просто продължават да експлодират. Сега, някои хора поглеждат това и говорят за повърхностен материализъм, но това е абсолютно погрешно тълкуване. Това е изобилие, което е точно онова, което искаме икономиката ни да осигурява. Втората причина новата ера на машините да е толкова добра новина е, че след като веднъж андроидите започнат да вършат работата, ние не трябва вече да я вършим, и ще сме свободни от робията и тежкия труд.

Сега, когато говоря за това с приятелите си в Кеймбридж и Силиконовата долина, те казват: “Фантастично. Няма повече робия, няма тежък труд. Това ни дава възможност да си представим съвършено различен тип общество, общество, където изследователите, творците и откривателите и артистите и иноваторите ще се обединят с патроните си и финансистите си да говорят за проблемите си, да се развличат, просветляват, и да се провокират един друг.” Това е общество, което наистина, наистина прилича на конференция на ТЕД. И наистина има голямо количество истина в това. Ние виждаме изключителен разцвет, който се случва в свят, където е също толкова лесно да създадеш предмет, колкото е да отпечаташ документ, ние имаме изключителни нови възможности. Хората, които бяха занаятчии или просто се занимаваха с хобита, сега са производители, и сега те са отговорни за масивните количества иновация. И артисти, които преди бяха ограничавани, сега могат да правят неща, които преди никога не са били възможни за тях преди. Така че това е време на истински разцвет, и колкото повече се оглеждам, толкова повече се убеждавам, че този цитат на физика Фрийман Дайсън не е преувеличено твърдение. Това е просто излагане на фактите. Ние сме в средата на изумителен период.

[“Технологията е дар от Бога. След дара на живота тя е може би най-големия дар от Бог. Тя е майката на цялата цивилизация, на изкуствата и науката.”– Фрийман Дайсън]

Което повдига друг голям въпрос: Какво може да се обърка в тази нова ера на машините? Нали? Чудесно, появява се, разцъфтява, прибира се в къщи. Ще се сблъскаме с две наистина трънливи групи предизвикателства с навлизането ни по-дълбоко в бъдещето, което създаваме.

Първите са икономически, и те са наистина добре обобщени в апокрифна история за размяна на любезности между Хенри Форд II и Уолтър Рутър, който оглавявал професионалния съюз на автомобилните работници. Те разглеждали една от неговите нови модерни фабрики, и Форд закачливо се обърнал към Рутър и казал: “Хей Уолтър, как ще накараш тези роботи да плащат на профсъюза?” А Рутър изстрелял: “Хей Хенри, а как ще ги накараш да купуват коли?”

Проблемът на Рутър в този анекдот е, че е трудно да предложиш труда си в икономика, която е пълна с машини, и това се вижда много ясно в статистиките. Ако се вгледаме в последните две десетилетия и възвръщаемостта на капитала — с други думи, в корпоративните доходи, виждаме, че те се покачват, и виждаме, че сега те са на небивала висота. Ако разгледаме възвръщаемостта на труда, с други думи, общата сума на възнагражденията, изплатени в икономиката, виждаме, че те са небивало ниски и бързо се насочват в обратната посока.

Така че това явно е лоша новина за Рутър. Изглежда, че това е добра новина за Форд, но всъщност тя не е. Ако искаш да продаваш малко по-скъпи продукти на хората, наистина е нужна голяма, стабилна, просперираща средна класа. Имахме такава в Америка през почти целия следвоенен период. Но средната класа явно е пред голяма заплаха сега. Всички знаем много статистики, но само да повторим една от тях, средния доход в Америка в действителност се е понижил през последните 15 години, и има опасност да попаднем в порочен кръг, където неравенството и поляризацията продължават да нарастват с времето.

Социалните предизвикателства, които придружават този вид неравенство заслужават някакво внимание. Имаше група социални предизвикателства, за които всъщност не съм толкова притеснен, и те са уловени в снимки като тази. Това не е вида обществен проблем, за който съм притеснен. Няма никакъв недостиг на дистопични визии за това, което ще се случи, когато машините станат самосъзнаващи се, и решат да въстанат и координират атаки срешу нас. Ще започна да се притеснявам за тях, когато моят компютър разбере за съществуването на моя принтер.

(Смях)(Аплодисменти)

Така че не това е групата предизвикателства, за които трябва да се безпокоим. За да ви опиша вида предизвикателство, което ще се появи с новата ера на машините, искам да ви разкажа историята за два стереотипни американски работника. И за да са наистина стереотипни, нека и двамата да са бели мъже. И първия да е образован, професионалист, творчески тип, мениджър, инженер, доктор, адвокат, такъв вид работник. Ще го наречем Тед. Той е в горната част на американската средна класа. Неговата противоположност няма образование от колеж и работи като общ работник, като чиновник, извършва ниско платена офис или заводска работа в икономиката. Ще наречем този човек Бил.

И ако се върнем 50 години назад, Бил и Тед са водели забележително сходни начини на живот. Така например, през 1960 те и двамата вероятно са работели на пълен работен ден, работили са поне по 40 часа седмично. Но както социалният изследовател Чарлз Мъри документира, когато започнахме да автоматизираме икономиката, и 1960 е точно когато компютрите навлизат в бизнеса, когато започнахме прогресивно да инжектираме технологията и автоматизацията в икономиката, състоянията на Бил и Тед силно се отдалечиха. В този времеви период Тед продължил да работи на пълен работен ден. Бил не. В много случаи Бил напуснал икономиката изцяло, а Тед много рядко. Във времето бракът на Тед останал доста щастлив. Този на Бил не. И децата на Тед израстваха в дом с двама родители, докато тези на Бил абсолютно не. Други начини, по които Бил изпада от обществото? Той е започнал да не гласува в президентските избори, и започнал да влиза много по-често в затвора. Така че не мога да разкажа щастлива история за тези социални тенденции, и те не показват никакви признаци на обръщане. Те са верни независимо за коя етническа група или демографска група разглеждаме, и стават толкова сериозни, че има опасност да надвият дори изумителния прогрес, който направихме с Движението за граждански права.

И това, което моите приятели в Силиконовата долина и Кеймбридж не доглеждат, е, че те са Тед. Те живеят този изумителен, зает, продуктивен живот, и те имат всички предимства, които да покажат от това, докато Бил води съвсем различен живот. В действителност те са доказателство колко прав е бил Волтер, когато е говорел за придобивките от работата, и от факта, че тя ни спасява от не една, а от три големи злини.

[“Работата спасява човека от три големи злини: скука, порок, и нужда.” — Волтер]

Taка че, какво правим с тези предизвикателства?

Икономическия сценарий е изумително ясен, изумително прост, особено в краткосрочен план. Роботите няма да вземат работата в следващите една-две години, така че класическия сценарий от “Въведение в икономиката” ще работи просто добре: окуражавайте предприемачеството, удвоявайте инвестициите в инфраструктура, и осигурявайте излизането на хора от образователната система със съответните умения.

Но в дългосрочен план, ако се движим към икономика, която е натежала от технологии и олекнала от към труд, и ние го правим, тогава трябва да обмислим някои по-радикални интервенции, като например гарантиран минимален доход. Сега, това вероятно кара някои хора да се чувстват неудобно, защото тази идея е свързана с крайната левица и със съвършено радикални схеми за преразпределяне на богатството. Направих малко изследвания в тази посока, и може да е успокоително за някои хора да знаят, че идеята за гарантиран минимален доход е прокламирана от тези разпенени социалисти Фридрих Хайек, Ричард Никсън и Милтън Фрийдмън. И ако се тревожите, че нещо като гарантиран минимален доход ще задуши нашия устрем към успех и ще ни направи донякъде самодоволни, може да се заинтересувате да знаете, че социалната мобилност, едно от нещата, с които наистина се гордеем в Съединените Щати, сега е по-ниска от северноевропейските страни, които имат тези много щедри мрежи за социална сигурност. Така че икономическия сценарий е всъщност много разбираем.

Общественият е много по-предизвикателен. Не знам какъв е сценария, по който да намерим работа на Бил през целия му живот.

Знам, че образованието е голяма част от него. Бил съм свидетел от първа ръка. Бях обучаван по програмата на Монтесори през първите години на образованието си, и това, което ме научи това образование, беше че света е интересно място и моята работа е да го изследвам. Програмата спря в трети клас, и тогава влязох в обществената образователна система, и се почувствах като че съм изпратен в Гулаг. От дистанцията на времето, сега знам, че целта е била да ме подготви за живот като чиновник или общ работник, но тогава ми се стори, че целта е някак да ме доведе до някакво вписване в това, което става наоколо. Трябва да направим повече от това. Не можем да продължаваме да изолираме Биловците.

Виждаме няколко зелени кълнове, че нещата се подобряват. Виждаме технологиите дълбоко да влияят на образованието и да ангажират хората, от нашите най-млади ученици до най-големите такива. Виждаме много изтъкнати бизнес гласове да ни казват, че трябва да премислим някои от нещата, към които до скоро сме били силно привързани. Виждаме много сериозни и поддържани и основани на данни усилия да разберем как да въздействаме на някои от най-обезверените общности, които са тук.

Така че зелените кълнове са тук. Не искам да се преструвам и за минута, че това което имаме ще бъде достатъчно. Изправяме се пред трудни предизвикателства. Само един пример, има пет милиона американци, които са били безработни поне за шест месеца. Няма да оправим нещата за тях, като ги изпратим обратно в Монтесори. И моето най-голямо безпокойство е, че създаваме свят, където ще имаме лъскави технологии разположени в дрипаво общество и подкрепяни от икономика, която произвежда неравенство вместо възможности.

Но всъщност не смятам, че ще направим това. Това, което мисля, че ще направим, е нещо много по-добро по една много проста причина. Фактите се появяват. Реалностите на тази нова ера на машините и промяната в икономиката стават все по-широко известни. Ако искахме да ускорим този процес, можем да направим неща като да накараме най-добрите ни икономисти и политици да играят “Джепърди!” срещу Уотсън. Можем да изпратим Конгреса на самостоятелно пътуване с кола. И ако направим достатъчно от тези неща, осъзнаването ще се утаи за това, че нещата ще бъдат различни. И тогава започваме състезанията, защото не вярвам и за секунда, че сме забравили как да разрешаваме трудни проблеми, или че сме станали твърде апатични или безсърдечни дори да опитаме.

Започнах речта си със цитати на ковачи на думи, които са разделени от един океан и от един век. Нека го завърша с думи на политици, които са подобно отдалечени.

Уинстън Чърчил дошъл в моя дом в МTИ през 1949-тa, и казал: “Ако трябва да доведем широките маси на хората от всяка страна до масата на изобилието, то може да стане само чрез неуморното усъвършенстване на всички средства на техническото производство”.

Ейбрахам Линкълн разбрал, че има още една съставка. Той казал: “Аз вярвам силно в хората. Ако им дадем истината, на тях може да се разчита да се справят с всяка национална криза. Основното е да им дадем прости факти.”

Така че оптимистичната нотка, силно същественото, което искам да ви внуша, е, че простите факти за ерата на машините стават все по-ясни, и съм силно уверен, че ние ще ги използваме да очертаем добър курс в предизвикателната, изобилна икономика, която създаваме.

източник>>