Posted on Leave a comment

Гергьовден

Гергьовден –голям народен празник празнуван на 6 май от всички селяни. Много от обичаите на този ден са придружени от песни и игри, като на някои места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник жените играят около черквата бавно ритуално хоро на песен. Гергьовските песни се пеят само на този ден и разкриват тревогите и надеждите на овчарите за плодородие .Гергьовден е и ден на цветята, наричат го “цветен Гергьовден”.

Рано заранта преди изгрев слънце,хората от селото излизат да берат зеленина и цветя, от които ще вият ритуални венци за жертвеното агне. За ведрото в което ще се задоят този ден стадото, за “бучката”, в която бият масло, за портата ,за китките скоито ще обкичат кошарата,къщата стопанските згради и трапезата с печено агне. Отиването за цветя и връщането е придружено с песни, в които са отразени сърдечните вълнения на младите и копнежите им за щастие. След обяд до тъмно се играят хоро на песен за здраве , а също и с инструментален съпровод. На гергьовските люлки се пеят любовни припевки. В някои села се прави “Ладуване”

Posted on Leave a comment

Ладуване

Ладуване( пеене на пръстени ) гадаене за щастие , драматизиран обичай с песни изпълнения, провеждан на различни дни през годината :

14 януари- Васильовден; Нова година ; Гергьовден – 6 май; Еньовден – 7 юли, и на други местно установени празници.

В бакър се се налива “мълчана вода”- налята в пълно мълчание.

Всеки който пожелае натопява китка с вързан за нея знак- пръстен, гривна или какъвто да е друг белег.Срещу празника а ина самия ден сутринта момиче или момче с живи родители, вади китките , а моми и жени пеят на отпевки, или наричат на гатанки.

През цялото време клатят “дървото”- голям клон от плодна фиданка, натопен в бакъра и накичен с ябълки, цветни ленти, китки здравец, низи пуканки, като напеят пръстените, ритат бакъра да се излее водата и всички си взимат от пръснатия под бакъра ечемик.Слагат го под възглавницата и какъвто сън сънуват, такъв ще шм бъде късметът през годината.Ладуването започва и завършва с хора на песни.

Повсеместно в страната обичаят е прикрепен  към летния календарен цикъл /  най-често към Еньовден/,  но в Врачанско е адресиран към разгърнатия обреден комплекс на традиционната нова година, посрещана на Васильовден. Нарича се „Бръшленкьо“ и е характерен за празничния живот на населението от полупланинските  и планински селища на региона. Рано сутринта на този ден млади момичета на женитбена възраст се събират на група и отиват из планината да берат бръшлян. От листата му те кичат т.нар. „бръшлен китки“, които потопяват в котел с мълчана вода, оставят то  да „нощува“ под звездите, а на сутринта  изваждат по обреден начин китките и гадаят по тя за здраве и женитба.

Posted on Leave a comment

Пристануша и Сватба

ПРИСТАНУША/ тайна сватба,  обичайна практика, осъществявана в случай на несъгласие на родителите с избора на момата за  бъдещия й жених./ Обикновено девойката „пристава“ на избрания от нея момък  – отива сама с него, без да е получила родителска благословия. Ритуалността е съкратена до минимум – обикновено включва само даряването на момата с наниз пендари, или някаква паричка, която момъкът окачва на шията й.

СВАТБА — най-значимият празник от жизнения цикъл на човека. Разгърната обредност, осъществявана в продължение на цяла седмица и включваща многооразни обичайно-обредни практики с цел осигуряване добруването на новобрачната двойка : правене на сватбеното знаме, обредно обличане на невястата и младоженеца, обредно сплитане на булката и бръснене на младоженеца, обредно замесване на сватбените хлябове, обредно „прощаване“ на булката и извеждането и по обреден начин от  бащиния й дом, венчавка в църковния храм, обредно посрещане на новобрачните в дома на младоженеца, сватбено тържество, сватбени дарове, специални обичайно-обредни практики с цел демонстриране на почит и уважение към кръстника на семейната двойка.

Posted on Leave a comment

Пеперуда и Герман

ПЕПЕРУДА — обичай, който се прави при продължително засушаване с цел да се измоли от Бога дъж, необходим за плодородието на земята. Млади момичета, облечени в бели ризи ,опасани на кръста с бъзови листа, а на главите – с венци от тях, обикалят землищата на селото и пеят специални обредни песни, които по съществото си са песенни молби, отправени към Бога, за дъжд. Главно обредно лице в групата е т. нар. „пеперуда“. Обичайно тя е облечена цялата в бъздови листа, а  на главата й също е поставен венец от тях. С разплетени коси и боса, тя танцува в такта на ръченицата, а останалите девойки, наредени в полукръг около нея , й припяват .Стопанките на къщата  имитират  валенето на дъжд, като обливат с вода през сито танцуващото девойче, то се върти и размахва ръце, за да „ попръска“ с водата всички стопани, двора и къщата им и да събуди с действието си надежди за очаквания дъжд.

Герман – при продължителна суша когато е правен обичая Пеперуда се организира ритуално “погребение” на глинена кукла Герман. Символиката е да се измоли природата и висшите сили да не докарат град и да убие реколтата. Участници в обреда са главно жени и момичета като песните с които съпровождат ритуалното погребение наподобяват истинско,  като има и “оплаквачки” – жени които са ридаели за загубен живот.

Posted on Leave a comment

Кумичене

Кумичене – пролетно, магично-гадателен момински обичай с песни и игри.Изпълнява се за плодородие и против градушка.Прави се на Лазаровден или на Цветница от моми, престанали да лазаруват( по-рядко от самите лазарки )а някъде с общо участие на всички жени. В някои села избират кумицата с особен ритуал- върху бохалка поставят залъчета хляб или цветчета, пускат бухалката в реката пряко на течението.Момичето, чието залъче или цвете излиза напред, става “кумица”.Отделно това гадаят още три пъти по същия начин, коя ще се ожени първа.След избирането в дома на кумицата играят хоро около софрата, на която е поставенапрясна пита. Кумицата се пуска , и докато другите играят, разчупва питата и подава на всяка мома от групата коматче за здраве.От Цветница до Великден кумицата-говее ( не говори) пред дружките си. Отговява на Великден, когато всичкия посещават с колак и червено яйце.Кумицата слага трапеза.Всеки отделен епизод от кумиченето има отделни песни, а някои епизоди са подсилени с хора.Кумиченето завършва с люлки на песен.Колкото по-високо се люлее люлката , толкова по-високо ще расте житото.