Етикет: TED
Учител ЕТ
Не съм запознат със системата на здравеопазване в детайли, но все си мисля, че ако се приравни към образованието по някакъв начин ще има известна положителна промяна.
Какво имам предвид?
Кооперативно-социалистическия модел на управление с лозунги в документацията за демокрация тип ЕС не дават резултати в образованието през последните 25 г.
Ян А. Коменски е изградил класно урочната система във време на Ренесанс. Сравнявайки я с приложението и в днешна България не виждам кой знае какви разлики с феодализма и Великата инквизиция. Изключение правят частните училища и някоя и друга “елитна гимназия”.
Замислям се да продължа учителстването си като ЕТ. Дейностите биха могли да бъдат безброй, стига да не противоречат на зкона.
Но ще противоречи на феодализма, Защо?
Защото през последните няколко години в “Общинското” училище ми остават възможността много малко време да бъда преподавател. Да, да преподавам. Участвам в комисии /безплатно/ по 1-4 часа на седмица седмично занимаващи се с документално оформяне на бюрократични блъсканици, които се вмениха, като задължения след влизане в сила на закона през 2016. Психическото натоварване е такова, че влизам в час с вид на разярена мечка, понякога със същите звуци. Естествено, че това вреди на качеството на преподаване. Какво имам предвид?
Натоварвеността на допълнителните задължения на учителите се извършва на странен принцип. Поставят се задачи /извън основната преподавателска/ на хора, които са дялани камъни. Стават за всичко. В системата обаче са се загнездили /някои от 30 г./ и такива кадри, които могат и то много, но някак си показват, че на тях не бива да се възлагат допълнителни дейности. Поради спешността на тези справки, доклади,планове и пр., те се трупат на “дяланите камъни”. Некадърниците в държавната фирма си взимат болничен в момента в който има поставен срок за изпълнение на персонална задача. Допълнителни задължения на влиаят на заплатите и поради тази причина е това блато.
Та ако съм ЕТ /макар, че едва ли “системата” ще го позволи/ трябва да бъда частно училище. Това означава, че трабва да имам лоби в МОН или поне дузина сериозно платежоспособни родители, които плащат за да се работи с децата им по-нормално. Да не се позволява да “спускат” бройки ученици повтарящи за втора и трета година класа и учители, които не са подходящи за поста. Да организирам дейностите по начин, който е полезен за учениците, а не за % който се превежда за управление на даден проект или да е услуга на “нашия човек”, който е човек на лобито, което държи институцията.
Социалистическия почин “Дайте да дадем” обрича провинциалното образование на тотален колапс и липса на адекватни мерки. Това допълнително стимулира миграцията на цели семейства към София или директно в чужбина.
Какво имам предвид?
Кооперативно-социалистическия модел на управление с лозунги в документацията за демокрация тип ЕС не дават резултати в образованието през последните 25 г.
Ян А. Коменски е изградил класно урочната система във време на Ренесанс. Сравнявайки я с приложението и в днешна България не виждам кой знае какви разлики с феодализма и Великата инквизиция. Изключение правят частните училища и някоя и друга “елитна гимназия”.
Замислям се да продължа учителстването си като ЕТ. Дейностите биха могли да бъдат безброй, стига да не противоречат на зкона.
Но ще противоречи на феодализма, Защо?
Защото през последните няколко години в “Общинското” училище ми остават възможността много малко време да бъда преподавател. Да, да преподавам. Участвам в комисии /безплатно/ по 1-4 часа на седмица седмично занимаващи се с документално оформяне на бюрократични блъсканици, които се вмениха, като задължения след влизане в сила на закона през 2016. Психическото натоварване е такова, че влизам в час с вид на разярена мечка, понякога със същите звуци. Естествено, че това вреди на качеството на преподаване. Какво имам предвид?
Натоварвеността на допълнителните задължения на учителите се извършва на странен принцип. Поставят се задачи /извън основната преподавателска/ на хора, които са дялани камъни. Стават за всичко. В системата обаче са се загнездили /някои от 30 г./ и такива кадри, които могат и то много, но някак си показват, че на тях не бива да се възлагат допълнителни дейности. Поради спешността на тези справки, доклади,планове и пр., те се трупат на “дяланите камъни”. Некадърниците в държавната фирма си взимат болничен в момента в който има поставен срок за изпълнение на персонална задача. Допълнителни задължения на влиаят на заплатите и поради тази причина е това блато.
Та ако съм ЕТ /макар, че едва ли “системата” ще го позволи/ трябва да бъда частно училище. Това означава, че трабва да имам лоби в МОН или поне дузина сериозно платежоспособни родители, които плащат за да се работи с децата им по-нормално. Да не се позволява да “спускат” бройки ученици повтарящи за втора и трета година класа и учители, които не са подходящи за поста. Да организирам дейностите по начин, който е полезен за учениците, а не за % който се превежда за управление на даден проект или да е услуга на “нашия човек”, който е човек на лобито, което държи институцията.
Социалистическия почин “Дайте да дадем” обрича провинциалното образование на тотален колапс и липса на адекватни мерки. Това допълнително стимулира миграцията на цели семейства към София или директно в чужбина.
За технологиите и предприемачеството – началото
От настоящата учебна година 2017/2018 ми възложиха да преподавам “Технологии и предприемачество”. Презумцията е, че съм един вид предприемач, визирайки занаята ми с изработване на сувенири www.gerganov.eu
Вече се чудя защо се съгласих да го преподавам, след като се запознах с учебната програма и “сухата” материя вмъкната вътре и претъпкана с термини от икономиката. Имали били предвид в общообразователната подготовка децата да учат ЗА предприемачестото. Ей така колкото да не са неуки. Идеята била да се предостави информация на децата с цел предприемане на собствен бизнес в бъдеще. Има програма за Технологии и предприемачество за специалности с икономика и бизнес. Там е основно практика.
Вече се чудя защо се съгласих да го преподавам, след като се запознах с учебната програма и “сухата” материя вмъкната вътре и претъпкана с термини от икономиката. Имали били предвид в общообразователната подготовка децата да учат ЗА предприемачестото. Ей така колкото да не са неуки. Идеята била да се предостави информация на децата с цел предприемане на собствен бизнес в бъдеще. Има програма за Технологии и предприемачество за специалности с икономика и бизнес. Там е основно практика.
Първи час.
Влизам в класната стая. Запознаваме се. Представям се с всичките си дипломи, специалности и дейности с които се занимавам. Предложих да направи същото всеки един от класа, като да си каже името, от кой клас е в неги и каква професия иска да работи.
3-4 минути след това влизат четири деца. Носят семки, бонбони и още нещо.
– Добър ден. Може ли да останем в часа?
Обръщам се към класа.
– Вие сте една бригада, закъснелите ще работят по-малко и ще искат същата заплата като Вас. Съгласни ли сте?
Към закъснелите:
– Изчакайте да свършат представянето и разговаряме с вас.
Останалите се представиха. Обръщам се към закъснелите:
– Приемете, че вие сте работници. Който и ще работодател да е на мое място ще ви посочи вратата и ще бъдете уволнени. При нас това се изразява в отсъствия и слаби оценки. Слабо оценените учители,работници, служители получават ниски заплати. Ако това ви харесва? Моля!
От целия клас едно дете си беше закупило учебника.
Каква професия искате да имате?
80% професионални музиканти
15% обсужващ сектор – фризьор, готвач, гробар,тираджия
1% IT специалист
4% са в търсене
При всичките деца се оказва, че избора на професия е различна от тази на родителите.
Втори час.
Няма нито един закъснял!
Започваме преговор. Леле…! Ами, че то и за мен е голяма тъпня това! Как да си изкривя душата и да обяснявам, че е Страшно интересно и полезно? Описано и задължено по този начин. През предходната учебна година преподавателя е бил като непопулярна щатна певица в провинциално читалище преди 80-та година. Влиза в час. Пее си теорията.След , което:
– Правете сандвичи, яжте и си трайте.
Отварям един тест, който е правен предходната и обсъждаме термините и кое какво означава. Леееееееек интерес, но бързо се губи. Разбирам ги децата. Всичко от теста, което приложихме с примери от действителността пробуди интерес и дискусия. Отличих един-двама за бърза реакция. Имахме спор за това, какво е кондензадор? Наруших правилника със следното:
” Който успее за три минути да влезе в уикипедия и прочете на останалите техническото описание и функции на кондензатор получава отлична.”
Едно момче се справи за по-малко от 2 мин.Някои даже и не се замислиха, че този интернет може да им е от полза.
Някъде в учебната програма четох, че е Препоръчително да има работилници, опитни полета и не знам какво си още за практическа дейност, която се явява 60% от дейностите. Да де, ама като ги няма?
Реално ще бъдем виртуални бизнесмени с презентацийки и още други бла-бла безполезни лиготии.
Или просто, ще разредим сухата теория с иновации, които ние решим да правим? Купуваме една ябълка, лъскаме я, продаваме и т.н.
Тъй де! Нали се иска да предизвикам стартиране на собствен бизнес и инициатива.
Всъщност се сетих и за Елементът на сър Кен Робинсън. Би било интересно да им споделя абзаци от книгата му….
Учителски сбОр 2016
На последния Педагогически съвет бях из между седем колеги, които бяха гласувани да участват като делегати в Национален учителски събор “Мисия учител” организиран от МОН. Предварителната информация беше оскъдна. Спомена се, че делегатите ще имат възможност да общуват директно с експерти от МОН и да поставят наболели въпроси относно учебни планове, стандарти, обществен съвет, стратегия, които трябва да ги има налични на 1 август 2016, когато влиза в сила новият закон за образование.
Какво се случи в действителност?
19 юни 2016 неделя / деня след Черешова Задушница/
Организирано групово тръгване от Враца в 6.00 с автобуси.
8.00 пристигане на паркинга на Арена Армеец. Размотаване по празния паркинг и обсъждане на вчерашните мачове от Евро 2016. У всеки се усеща лека досада от ситуацията в която се оказваме като учители.
8:40 навлизаме в зоната за сигурност, чекиране и т.н. Служители на частна охранителна фирма ни оглеждат от горе от горе и ни пускат.
Лелееееееееее …Зала Армеец! Провинциалният даскал е впечатлен!
На влизане във фоайето ни посочват с усмивка къде и какво да получим. Хартиена торбичка с : луксозно експозе на закона и стандартите, тефтерче за записки и химикалка.
На следващия щанд: сандвич/е и бутилка мин. вода. Следва “Гледай баджа и търси дестинацията”
Сцената строена звучи фон. Само между празните блоков се озъртат яки момчета от НСО в лъскави костюми.
От тук нататък до 11.00 беше едно сновене между залата и терасата. На терасата беше за пушене. Леката досада в масата пушещи учители на терасата прерастваше в откровено недоволство. Имаше колеги от най-отдалечени райони, които са тръгнали по среднощ и ще се приберат по среднощ след което трябва да са на работа в понеделник.
11:00 Залата пълна. На партера се задвижват момчетата с костюмите и разбираме, че се появяват “домакините”. Министър, Президент, Кмет на София, депутати и…обкръжение.
Обкръжението на подобни личности винаги ми е приличало на мухите около едно животно, което се движи в стадо. Всяко животно в стадото си има собствен рояк.
Минута мълчание докато се настанят и се появяват 40-50 деца с каба гайди, подреждащи се за откриване на Събора.
След това изпълнение гръмва химна и чинно ставане на крака.
Последва протоколно даване думата на Президента, Кмета на София и поздравителни адреси от Парламент и Правителство.
11:40 Министъра на образованието започна словото си. Някак си се почувствах делегат на 52-я конгрес на БКП и слушам словото на Другаря Тодор Живков. Излизащи от залата нямаше. Множеството очакваше съществена информация за Важните неща. 
Неточно и подвеждащо за медиите! Казано на този форум в този контекст от Министър на образованието без изричната допълнителна информация!
Учителските заплати в условия на делегиран бюджет /валиден за цялото ни образование в момента/се формират от броя на учениците. За всеки ученик се получава издръжка, която се актуализира на всеки три месеца. Ако има напуснали ученици, училището губи средства от издръжка.
Накратко, в което и да е училище за да се използва 10% увеличение записано в КТД, трябва да има увеличение на прихода, т.е. увеличаване броя на учениците или намаляване на броя на персонала. Може и двете. Оцелелите учители ще се бият в гърдите с 10% увеличение.
Появиха се водещите Рачков и Мария. Готини, но на сериозен форум , както беше представен този, да водиш като в Господари на ефира си е халтурно. Скечове, вицове, подмятания. Недопустимо!
Иначе приятна изненада беше участието на Формация “Легендите”
Последва словото на зам министър Деян Стаматов. За мен той е единствения човек, който е от йерархията и е в състояние да назове проблеми и решения с истинските им имена. Той се е нагърбил /както сам каза/ да комуникира с хората поставили над 2000 въпроса на платформата на МОН относно новия закон, стандарти и планове. Тук се обърках! Как така си зам. министър и не можеш да ползваш сътрудници за това нещо? Експертите с какви компютърни компетентности са при съотношение на познаване детайли на закон и подзаконова база и имейл контактуване с питащите? Та да се стига зам. министър да обслужва тази информация?
Както той сам призна, ще навлезе в детайли и ще повтори казаното преди него. Да, и стана безинтересно! Нищо конкретно в този вид изказване не беше полезно за никой в залата.
Последва ново изпълнение на Легендите. Залата се изпразваше. Движението беше почти като в мравуняк, но някак си не се завръщаха толкова колкото излизаха.
Водещите даваха думата на наградени учители в различни области. Идеята на събора беше друга. Тези учители говореха важни и съществени неща, но какъв беше смисъла? Имаше ли полза от това? Утре някой Админ скрит зад бюрцето си щеше да решава съдбата на цели специалности, учебни предмети чрез редуциране на хорариуми и пр., което си мислехме, че ще се дискутира на събора.
Изказванията натежаха и във времето! Обявено бе, че ще приключи в 13:30 и залата трябва да се освободи един час след това.
14:30 горе-долу е приключило. Не знам със сигурност защото не издържах.
На излизане от залата имаше представители на Национална мрежа на родителите
Раздаваха това 
Подминах ги, но пък ги намерих в интернет!
Паркинга гъмжеше
Минавайки покрай автобусите забелязах колеги /с баджове бяха/ да носят големи пакети покупки от МОЛ, JUMBO и други вериги магазини. Явно бяха комбинирали нещата с шопинг!
По време на пътуването си спомних част от изказване, че Събора на учителите ще е на всеки две години.
Ако ще е така, да го обявят, че ще е на всеки две години в неделята след Черешова задушница!
Нищо лично, просто по-точно ще се ориентира гилдията!
Вече няма смисъл от помпозност
Днес е 24 май ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
От няколко години насам на този ден си давам сметка колко по-зле се чувствам като човек. Всеки учител има известно изкривяване в насока морал. Няма да говоря за това. Ще говоря за изкривения модел. Вчера стигам до една главната улица и покрай мен профучават едни кабриолети, черни лимузини. Пищят клаксони и зверски крещят букети глави окичени по прозорците. Наближавам площада. Скромен абитуриент облечен в луксозна риза и сако и розовки къси панталони изяснява сценария на появяването си на бал. Строил нашия една платформа с теглич и една разбрицана таратайка отзад на която седят двама тромпетиста и трима тъпанджии. Бичат кючеци за да изпратят парвенюто. Познах двама тромпетиста. Бяха ученици в училището ни преди време. Минаха на самостоятелна форма и трябва да се издържат сами. Зрелият човек с розовките панталонки ми се яви като представителна извадка на днешното ни мислене и отговорност. Той е як и ще събере лайкове! Той за това го прави, защото е прост! Не осъзнава смисъла на живота си. Едва ли някога се е замислял за смисъла на думите – достойнство, чест, зрялост?
Българските учители сме едно от най-издръжливите животни на тази земя! Животни да! Тъпчене от всякъде и Въпреки това се постига някакво оцеляване на зрелостни индивиди. Е да ама те били емигрирали? Има и от тях глупаци, които искат да останат тук. Да се тагнат в някое село…Българско. Да се борят да оцелеят па макар и в България, правейки дюнери или букети. Повечето от тези млади хора вече ми написаха “Честит празник Господине!”. Аз им благодаря!
Днес трябва да сме помпозни, усмихнати и ведри! Днес! Утре ще навеждаме глави, когато ни четат поредните статистически данни за низки резултати на ДЗИ и НВО. Ще усещаме размахания пръст от МОН относно безсилието на обикновения даскал да се справи с преписването и подсказването чрез мобилни данни и видиш ли е Важен фактор за разрастване на корупцията.
Но замълчи сърце…или по-добре спри! Пускайте Миле Китич вместо “Върви народе възродени”. Не за друго, а защото сме изродени….
