Живи ли сме, или просто така си изглеждаме?

Преди дни един приятел на шега ме попита:
– Жив ли си бе? Няма те никъде. Ни по кръчми, нито в нета, а и в блога си не пишеш!
– Жив съм. Ама дали изглеждам такъв? – и смених темата
Зимата е периода на сън. В България е зима от доста години по тази логика. Даваме власт на едни аматьори да управляват държава, държавни институции. Те си лансират свои лакеи, също аматьори, некомпетентни но с претенции. Последните без нищо в главите и ръцете, освен претенциите и връзките си с този и онзи. Събиращи компромати за всеки, благодарение на които осигуряват връзките и постовете си. Многократно ми бе подсказано, че трябва да млъкна! Да мълча за това, което виждам и усещам, че не е редно! Да се обръщам кръгом за да тръгна по заобиколния път та да не ми се набиват в очи нещата, за които ТРЯБВА да мълча.
От 20 г. съм учител в прованса и благодарение на НЕмълчането си и споделяне на истината колеги са ме поставяли за бъдещ я шеф, я друг началник. Явно това е представата на хората за справедливост. Не ставам за това! Колкото такива началници съм познавал не са се задържали дълго там! Или ги пращат в трета глуха с повишение, компрометиране…Някои просто си умират, защото не издържат. Хитреците имат умението да изглеждат честни и справедливи за пред обществото, но в действителност?! И по друга причина не ставам! Защо да ставам началник, като ще трябва да отсъствам по цели месеци годишно в задгранични командировки?! Ако съм този честен и прям човек ще си дам сметка че така няма да съм полезен и да изпълня стратегия, която споделям. Имам човешки добри взаимоотношения с ученици и родители. Това ми е достатъчно. За началник има достатъчно удобни и верни хорица.
Преподаването ми се превърна в едно любимо хоби-полупрофесионално занятие. Не се впрягам за заплащане, а за нещата които мога или не мога да свърша извън преподаването и документацията.
Радвам се на живота и семейството си. А дали изглеждам жив? Те ще ми кажат, семейството!

За Пламен Герганов/Plamen Gerganov

Преподавател по гъдулка и народно пеене. Завършил съм : СМУ "П. Пипков" Плевен 1987 АМТИ Пловдив - 1993
Публикувано в Обща. Постоянна връзка.

4 Responses to Живи ли сме, или просто така си изглеждаме?

  1. Милен Минков каза:

    Ако на всички хора професионалната трудова дейност съвпадаше с хобито им, то света щеше да е рай!

    • Пламен Герганов/Plamen Gerganov каза:

      Така си е! Видоизменяне на изискванията към учителите, неясна и несигурна посока на образоанието също са фактори за burnout-а. Мисля, че при мен е настъпил, което е жалко.“Всеки се спасява по единично“ е съвет, който преди 15 г. получих в отговор на мое запитване за нещо много съществено.

      • Милен Минков каза:

        Има хора, които дори да знаят за „спасяването поединично“, не са устроени да го приемат като средство за спасение и прогрес. Това са хората като Вас (включвам и себе си нескромно), които не са егоисти и винаги са на разположение на заобикалящата ги общност с каквото могат да бъдат полезни. Човешкото общество се състои най-общо казано от генератори на добро и консуматори на добро. Няма как едните да съществуват без другите . Едни хора са закърмени, възпитани и убедени да бъдат като първите, а другите- просто да чакат удобно време и да се възползват.

        • Пламен Герганов/Plamen Gerganov каза:

          Много Ви благодаря за думите, подкрепата и разбирането! Благодаря и на всички потребители на този сайт! Информацията, която получавам за посещения от различни точки на света ми дават успокоението, че всичко направено от мен не е безсмислено!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.