Теория на музиката
|
Звук, тон, шум –
свойства 1. Звук е всяко физическо
явление, което възприемаме като слухово усещане. Първопричина за звука са
трептенията на пъргавите тела. Те причиняват сгъстяване и разреждане на
въздуха - звукови вълни. За да доловим звука е необходимо: І. Звуков източник (трептящо
тяло) ІІ. Звукопроводник (въздух) ІІІ. Звукоприемателен орган
(ухо) ІV. Звукоусещащ орган
(мозък) *Звук с определен брой
трептения се нарича музикален тон. Звук с неопределен брой трептения за
единица време се нарича шум* Музикалният
тон е звук с определена постоянна честота. Тоновете се
различават по височина, трайност, сила и тембър. Записването на тоновете
става чрез ноти, букви, технически средства. Тон е разстоянието между основни
степени и е равен на 2 полутона.
Свойства на музикалния тон
са: 1. Височина – зависи
от броя на трептенията за единица време. Колкото броят
на трептенията е по-голям, толкова тонът е по-висок и обратно.
Човешкото ухо може да възприеме като тонове от 16 до 60К. В музикалната
практика се използват от 16 до 4096 трептения. Броят на трептенията на тона
‘ла’ през различните години е бил различен. В момента е 440 Hz с решение от
1941г., взето на международно споразумение. Уредът, който дава абсолютната
височина на ‘ла’ е камертон. Негов откривател е англичанинът Джон Шоър
/1711г./ Той представлява двузъба метална вилка, която при удар издава тонът
‘ла’ от първа окт. гр. За да отбележим височината на тона практически е
необходимо петолиние; доп. линии; знаци за октавово пренасяне; ноти;
хроматични знаци; ключ. 2. Сила – е в пряка зависимост от големината на зв. амплитуда. Съществува и субективен елемент – качеството на
инструмента (материал, големина) и от изпълнителя. Силата на звука се
отбелязва чрез динамичните знаци. 3. Трайност – зависи
от количеството време, през което тонът звучи. Това зависи също и от
способностите на звуковия източник да трепти. Тоновата трайност практически
се означава с нотни трайности. Те показват относителното времетраене на тона
или показват, че даден тон е два пъти по-голям и обратното от друг. За
да отразим абсолютното времетраене на тона е необходимо темпо и метрономно
указание. Абсолютната трайност се измерва с метроном. Трайност на тона е продължителността на времето, през което звуковите
вълни предизвикват възприятие за тон.
4. Тембърът
на тона е негово качество, чрез което сме способни да различаваме отделни
инструменти и гласове. Той се формира в зависимост от обертоновете. Те са доп. по-високи тонове
от основния, получени от звуковия източник. Наслагват се в/у основния
тон, като придават неговия цвят. Наричат ги още парциални, частични, връхни,
хармонични. Трептението на зв. източник с цялата си маса дава основен тон.
Този тон звучи силно и се възприема като единствен. От трептението на
половината от масата се получава друг, по-висок тон. Трептението на един
получава още по-висок тон. Теоритично броят на обертоновете е неограничен, а
практически са доказани 40. Камертон и тон "ла" За установяване на абсолютната и постоянна височина на тоновете се
използва уред, наречен камертон, който издава винаги тона ла от първа октава.
През годините абсолютната височина на тона ла е била различна. 1788 г. - Париж - 409 Hz 1850 г. - Виена, Берлин - 442 Hz 1858 г. - Интернационална конференция в Париж - 435 Hz 1885 г. - Интернационална конференция във Виена - 435 Hz 1939 и 1941 - Интернационално споразумение - 440 Hz Музикална система, звукоред и основни степени Музикална система се нарича
групата от тонове, които са подредени в определeни
съотношения по височина, при което дадени тонове звучат устойчиво (при
прозвучаване се създава чувство за завършеност) и неустойчиво едни спрямо
други в рамките на системата. Музикалната система се нарича още лад. Звукоредът представлява сбор от всички
тонове на музикалната система, подредени по височина. Той бива разделен на
няколко групи от сходни тонове, които периодично се появяват с различни
височини. Тези групи имат наименованието октави, а тоновете, от които са
съставени, са наречени основни степени. Тоновете имат 2 вида наименования: * слогови: до, ре, ми, фа, сол, ла, си * буквени: c, d, e, f, g, a, h (или b)
Слоговите
наименования на шест от тоновете са въведени през 10-11 век от Гуидо д'Арецо.
Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан
Кръстител, популярен по това време, чрез който певците молят да бъдат
предпазени гласовете им (нотата до тогава се е наричала ут) *Музикален строй е
система от абсолютните височинни отношения между тоновете, изразени чрез
математически величини, лежащи в основата на дадена муз. култура.* Музикална система се нарича
група от установени тонове, които се намират в определени съотношения по
височина. Темперираният строй или
равномерна темперация е музикална система, при която интервалът 1 чиста
октава е разделен на 12 еднакви полутона. Този строй е създаден в края на
XVII век от Андреас Веркмайстер и Найдхард и се използва и до днес. *Енхармонични
тонове са тези, които се пишат и изговарят различно, а звучат еднакво при темпериран строй извън лада.* Записване на тоновите
трайности За да запишем тоновите
трайности на едно музикално произведение си служим с различни нотни стойности
и темпо. Нотните стойности са получени от основното деление на цялата нота
/деление, при което всяка нотна стойност се дели на две двойно по-кратки/.
Различните нотни стойности се получават от доп.знаци към двете основни форми
на нотата – половина и четвъртина. Доп. знаци са отвесна черта, камшиче,
знаменце /винаги вдясно от чертата/ и ребро. *Тоновата
трайност е абсолютното времетраене, през което даден тон звучи, а нотната стойност
отразява относителното времетраене на тона, или ни показва съотношението по
времетраене м/у двата тона.*
За
да запишем абсолютното времетраене на
тона са необходими: нотна стойност; темпо; метрономно указание. 1. паузи /наричаме
временното прекъсване на муз./. Те са толкова вида, колкото и нотните
стойности. Означават се с определени знаци.
2. начини за
удължаване на нотните стойности – за да разширим възможностите за записване
на разнообразния ритъм на муз. си служим със следните начини на удължаване: а) лигатура – дъга,
която свързва 2 еднакви по височина тона и сумира тяхното времетраене. Тя се
поставя от към главата на нотата, но при многоглас при първи глас е нагоре, а
при втори надолу. Тя е единствения начин, чрез който се сумират нотни
стойности през тактова черта. Освен това се сумират нотните стойности и в
неравноделните размери.
Всяка нотна стойност,
получена по пътя на основното деление се нарича двуделна. Всяка такава може
да се превърне в триделна, ако и се постави точка от дясната страна. Една
точка удължава с половината от времетраенето на нотната стойност. Две точки –
втората удължава с половината от времетраенето на първата. Паузите могат да
се точкуват също.
3. Фермата – корона...
тя е знак, който се поставя над нотата или паузата и удължава произволно
нейното времетраене според художествения вкус на изпълнителя.
*Основно деление на нотни
стойности е такова деление, при което всяка нотна стойност се дели на две
по-кратки.* /пр.. четвъртина = 2
осмини; четвъртина с точка = 3 осмини/ Когато нотната стойност се
разделя на повече или по-малко нотни стойности в зависимост от основното
деление се нарича особено деление. /пр. четвъртина = триола от
осмини; четвъртина с точка = дуола от осмини/. Записване на тоновите
височини. Съвременната линейно нотна
система се оформя 16-17 в. Тя се състои от петолиние, което има 5 линии и 4
междулиния, които се четат от долу нагоре. На него се пишат ноти, чиято
заоблена форма се появява през 15 в. *Нотата е писмен белег на звука.* Нотите
имат 2 форми. Запълнена и празна елипса. Тоновите височни се означавт, като
нотите се поставят на петолинието. За записване на точните тон. вис. Е
необходимо още: допълнителни линии /5 над и 5 под петолинието/; знак за
откавово пренасяне; ключ; хроматични знаци и аколада. *Нотен ключ е знак, който
определя мястото и окт. гр. на даден тон и от там на всички останали.* В началото на 17 в. все
по-голямо значние добиват система от два ключа – виолинов и басов, които
обединяват две петолиния. Това дава възможност да се обхване целия звукоред използван
в муз. изкуство. Тонът ‘до’ от първа окт. гр. се явява център на звукореда,
разположен на въображаема среда линия м/у двете петолиния Нотите
Темпо Темпо - (от
италиански Tempo - време) - основен термин в музиката. Обозначава
относителната скорост, с която трябва да бъде изпълнено дадено музикално
произведение. Основно темпата в музиката се делят на три основни типа - бавно, умерено и бързо.
Обозначават се в арматурата на нотописа, обикновено с италиански термини,
които не във всички случаи съответстват буквално на темпото и по-скоро искат
да уточнят начина на интерпретация, отколкото да фиксират неговата скорост. Основни бавни темпа са Grave (тежко), Largo (широко), Lento и Ададжо (бавно). Умерени
са Andante (ходом), Moderato (умерено), Sostenuto (сдържано). Бързи са
Allegro (бързо), Vivo (живо), Presto (бързо, по-бързо от Allegro).
Съществуват различни разновидности - например Presto Prestissimo (много
бързо), Allegro Vivace ("живо бързо"), Allegretto (бързичко -
темпото може да бъде и умерено, и бързо), Allegro piu non tropo (Бързо, но не
много бързо) и др. Точно исканото темпо се обозначава от края на 19 век с въвеждането на т. нар. Метроном-Менцел
(музикален знак в арматурата - ММ), но при всички случаи темпото е въпрос на
интерпретация от страна на музикалния изпълнител, с указването на съответното
темпо композиторът иска само да даде насоки за съответната интерпретация. Динамика (от гръцки
δύναμις – сила) е музикален термин, който
обозначава силата на звука, с който трябва да бъдат изпълнени определени
части от музикалното произведение. Динамиката е основен художествен елемент
при музикалната композиция и интерпретация. За първи път посочването на музикалната динамика при нотацията е въведена
от ренесансовия композитор Джовани Габриели през 18 век. Впоследствие то
многократно се допълва и усъвършенства. Сила на звука Основните понятия, свързани с музикалната динамика са пиано (piano, тихо)
и форте (forte, силно). Във връзка с тях са въведени и множество междинни
производни понятия. Следва техният списък с означенията, които се използват
при музикалната нотация. p – (piano, тихо) pp – пианисимо (pianissimo, много тихо) ppp – пиано пианисимо (още по тихо от pp) mp – мецзопиано (mezzo piano – средно тихо) Респективно: f – форте (forte – силно) ff – фортисимо (fortissimo – много силно) fff – форте фортисимо(още по силно от ff) mf – мецзофорте (средно силно) Съществуват и още по-категорични обозначения като pppp или fffff. Всички
те обаче са условни и по-скоро указват начина на интерпретация, доколкото не
съществува абсолютен критерий за обозначаване на динамиката. Освен това
интерпретаторът на дадено произведение трябва да се съобразява с множество
формални обстоятелства – като акустична среда, нагласа от страна на
публиката, както и и собствените си виждания за дадено произведение. Крешчендо и декрешчендо. Засилване и намаляване силата на звука Тук основните понятия са две – кресчендо (crescendo – усилване) и
декрешчендо (decrescendo – затихване). Често последното понятие неправилно се
смесва с термина диминуендо (diminuendo), който освен намаляване силата на
звука предполага и известно забавяне на темпото, което вече го отвежда в
областта на музикалната агогика. Обозначенията са cresc и decresc, но по-често се изпозва графичното
изображение със знаците < за кресчендо и > за декрешчендо. Диминуендо
няма такъв знак и там се използва съкращението dim. Трябва да се отбележи, че постепенното усилване и затихване на звука
започва да се употребява и нотира едва в края на 18 век, по-ранната музика не
познава плавните преходи извън конкретната музикална фраза. Обозначаване на нюанси в динамиката За да бъдат подчертани някои нюанси при музикалната динамика, често се
използват условно различни термини. Например: * subito — внезапно. Например pf посолва внезапен силен звук
след пиано, fp внезапно затихване след силен звук. * сфорцандо (sforzando) или сфорцато (sforzato) - sf или sfz
– внезапен силен акцент върху определен тон. МЕЛОДИЯ Мелодия се нарича едногласно
изсвирена или изпята музикална мисъл. Мелодията е основно изразно
средство в музиката. Често в музикалните произведения
могат да се различат повече от една мелодии, звучащи едновременно. В музиката
за синтезатор обикновено едната ръка свири мелодията, а другата акомпанира. ЗАПИСВАНЕ НА
ТОНОВЕТЕ С БУКВИ Височината на нотите може да бъде
записана освен с ноти и с латински букви. Прието е височината на тонът ЛА да
се смята за отправна точка при настройване на инструменти и други технически
параметри. Затова буквените означения на тоновете започват от тона ла, който
се бележи с латинското А. Следват буквите, ссъответстващи на
всички ноти.
Особено
деление на нотните стойности *Основно деление на нотни стойности е такова
деление, при което всяка нотна стойност се дели на две по-кратки.* /пр.. четвъртина = 2 осмини/ Когато нотната стойност се разделя на повече или
по-малко нотни стойности в зависимост от основното деление се нарича особено
деление. /пр.. четвъртина = триола от осмини; четвъртина с
точка = дуола от осмини/. Нотните стойности биват двуделни и триделни.
Двуделни са тези, които се делят на 2, а триделни – на 3. а) особено деление на основните нотни стойности: Двуделните нотни стойности според основното деление
се делят на 2, 4, 8, 16. когато една двуд. нотна ст.. разделим вместо на 2,
на 3 се получава фиг. Триола, която по времетраене = 2 от същия вид. Ако вместо на 4 разделим на 5 и 6 се получават
фигурите квинтола и секстола, които по времетраене = 4 от същия вид. Ритъм, метрум, размер, такт. *Огранизираното движение в музиката, породено от редуването на
различни тонови трайности наричаме ритъм.* *Едновременното протичане на два или повече гласа с различен ритъм
се нарича полиритмия.* *Метрум е периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти,
наречени метрични времена.* Ритъмът и метрумът са неразделни изразни средства в музиката и са в
най-тясна връзка по между си. Всеки метрум съдържа ритъм, макар и еднообразен, както и всеки ритъм
съдържа метрум Известна метрична волност се чувства при безмензурните песни, където
привидно ритъмът е независим от метрума. Въпреки това всяка безм. песен може
да се мензурира, като се спазват цезурите и силните и слабите срички в
текста. Метрумът организира ритъма без да го ограничава. Той е израз на
вродения в човека усет за симетрия и съразмерност на формите, а ритъмът е
израз на стремежа към разнообразие. Тясната връзка на метрума и ритъма
намират отражение в термина ‘метро-ритъм’, който напълно отразява временната
организация на музиката. Метро-ритъмът е основно изразно средство. Според
броя на метр. времена, метрумите биват двувременни, тривременни и други. *Метруми, които имат едно силно време и едно или две слаби се
наричат прости.* Метруми, получени от логическото сливане в едно цяло на два или
повече прости метрума се наричат сложни. Сл.. м.. имат едно силно време и едно или
няколкото относително силни времна, които представляват силните времена на
простите метруми в състава на сложния. *Метрум с определена нотна стойност за едно метрично време е
размер.* Той се изразява с числена дроб, на която числителя показва броя
на времената в такта, а знаменателя нотната стойност за едно време. Като
числен израз на метрума размерът също може да бъде прост или сложен. Сложните
размери съставени от еднакви прости се наричат равноделни. Сложните размери, съставени от
различни прости размери се наричат неравноделни. В българската музика се срещат размери, които се изпълняват
толкова бързо /над 180 пулсации в мин), че не е възможно отброяването на
метр.. вр., а се отброяват простите размери в състава на сложния. Неравноделен 9/8 вместо
на 9 се брои на 4 /защото 9/8 се състои от 4 прости размера/.
1. Двуделни неравноделни размери. Размер 5/8 (5/16) - има пет времена, които са
групирани в два дяла и тривременната група е на второ място. При броенето на
този и на всички останали сложни неравноделни размери, там където е
тривременната група (дългият, удълженият дял) се удължава и изговарянето, а
при тактуване – се прави леко задържане. В размер 5/8 се изписва “Пайдушко
хоро”. Брои се : “раз, два - а” (вторият дял е дълъг).
2. Триделните неравноделни размери имат седем или
осем времена. От седем-временните най-често срещан е този, който има
тривременна група на последно място 7/8 (7/16) - . В този размер от
по-известните хора са “Ръченица”, ”Копче”, ”Добруджански ръченик”,
“Ангелчовата” и др. Брои се : “раз, два, три - и” (третият дял е удължен).
*Такт – час от муз. произведение, която започва на силно време и
завършва преди следващото силно време.* Тактовете се делят един от друг с тактова
черта. Тя показва силното метрично време, което се явява след тактовата
черта. „Дунавско хоро” е записана в размер 2/4 (две четвърти), където числителят
определя броя на метричните времена, а знаменателят – стойността на единицата
метрично време (четвъртини, осмини, шестнайсетини). *Ауфтакт/пред такт/ - начало на муз.. произведение, което започва преди силния метричен
момент и завършва през следващия силен метричен момент*. Когато едно
музикално произведение започва с ауфтакт, последния такт допълва липсващите
времена в ауфтакта. Акцент – отделянето на даден тон, посредством най-голяма сила или
по-голяма продължителност спрямо заобикалящите го такива. Интервали Интервал /разстоянието/
най-общо се нарича съотношението между височините /честотите/ на два
музикални тона. В теорията на музиката това
съотношение може да се измерва в абсолютни стойности - като отношение на
числа, а може да се използва разликата между степените на гамата в
дадена музикална конструкция или нейните елементи. Във втория случай за
онагледяване интервалът може да бъде: Прима = няма разлика в степените – един и същи тон. Секунда = между две съседни степени (до-ре) Терца = между първата и третата степен (до-ми) Кварта = между първата и четвъртата степен (до-фа) Квинта = между първата и петата степен (до-сол) Секста = между първата и шестата степен (до-ла) Септима = между първата и седмата (до-си) Октава = между първата и осмата степен (до-до) §
Наименованията на
интервалите са тези на латинските числителни
от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния
лад и получават имената си именно във връзка със
съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника”, който се
приема за „прима”. Горната класификация отразява
обаче разликата в звученето, т. е. между тоновете до и ре интервалът
е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се
използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования –
за секунда – 2, за терца – 3, за квинта – 5 и т. н. По своята качестнвена величина интервалите се
разделят на: консонантни /съзвучни/ и дисонантни /противоречиви/.
Консонантните са: съвършени -чистите прима, октава, квинта,
кварта; несъвършени /големи, малки/ - терци, сексти дисонантни са
секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно
увеличени модификации на основните интервали. §
Интервалите се
наричат мелодични, когато тоновете им звучат последователно, и
хармонични, когато тоновете звучат едновременно. В
качествено отношение ( т. е. според броя на включените цели тонове и полутонове)
интервалите биват чисти, големи, малки, увеличени, умалени, двойно
увеличени и двойно умалени. Примата, квартата, квинтата и октавата могат
да бъдат: чисти, умалени, увеличени, двойно увеличени и двойно умалени
и никога големи или малки. Останалите интервали: секунда, терца, секста
и септима могат да бъдат: големи, малки, увеличени, умалени, двойно увеличени
и двойно умалени и никога чисти. Следната таблица показва тоновия обем
на чистите, малките и големите интервали:
*Двата
интервала са енхармонични, което означава, че звучат еднакво, но се записват
различно. Този интервал
се нарича още “тритонус”/дяволски интервал/, защото тоновият му обем е три
цели тона. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
