Слънчице мило мамино-инфо

Една тракийска песен на Янка Иванова.

страницата на песента >>

Публикувано в Обща | Коментирайте

Петъчно преди края на учебната година

Петък празнувам!
Ден на майстора. Който много работи в петък, му умира началника и т.н.
Иде края на учебната година. Поредната. Изтърколи се като стой та гледай! Сега се искат описания, доклади, и пр. документации за да докажем и на книга колко много сме преподавали! Колко много сме заслужили онези високи заплати! Ми Даааа! Съчиняващи си заслуги дал Господ! Смучат от пръсти дейности, мероприятия, постижения и заслуги. Пишат и описват на дневници в хартиен и електронен вид, че да не би да каже някой, че чеп за зеле не стават! Не, не децата и родителите да кажат! Началниците да ги отбележат! Децата и родителите се обръщат с погнуса, само при споменаване името на подобни „заешки додронки“ назначени на учителско място, само защото мама или тате са нещото някъде и на чедото се осигурява учителско място! То явно за друго не става! Ще пореват няколко деца и родители, па ще спрат. Виж ако го наредиш с връзки в АЕЦ? Маани недей ми го напомня!
А тази година се иска въпросната документация 10 дни преди края на учебните занятия! Да не би да имаме отново Петилетки, които отчитаме и сме Отличници без да знаем? Каквото и ще да е! За учителите ще има по едни галоши, за началниците, екскурзийки маскирани в проекти и потупване по рамото с някоя и хилядарка бонус та да ни газят по-добре догодина!
Нейсе!
Не съм огорчен, ако това се усеща! Отчаян съм! Някак си Оруел е прав с „1984“.
Бог високо, министър – временно! Ако Бойко знаеше….
Ма какво ще занимаваме човека? Тъкмо е направил магистрали, ще вземе да прати всички като мен там да си изкарваме хляба???

Публикувано в Обща | Коментирайте

Искате добро отношение и уважение? Прочетете това!

„В природата няма нито награди, нито наказания – има последствия.“Робърт Дж. Ингерсол

Source: Искате добро отношение и уважение? Прочетете това!

Най-честият въпрос, който си задаваме непрекъснато, е следният: „Защо хората правят глупавите неща, които правят?“ Независимо дали става въпрос за бизнес, пари, отношения, родителство или друга област от живота.

А отговорът е ужасно прост: Хората правят това, което правят, защото вярват, че няма да има разлика, ако постъпват по друг начин.

Спомняш ли си старата шега: „Защо кучето се ближе самό? – Защото може.“ Защо хората правят това, което правят? Защото могат.

Знаете ли кой израз използват децата в училище, когато им обърна внимание, че стореното от тях е нередно?
„И кво ще ми направиш?“
Обикновено обяснявам, че за подобни хора ако не направя нищо е по-зле отколкото да взимам мерки, особено административни. Най-лесно се пише докладна! Заклевам се. Може би си мислите, че неправене на нищо е да оставя нещата без последствия? Не. В образователната система всички са толкова свързани помежду си, че просто не можете да си го представите. Наблюдавал съм най-различни случаи, които са показател за търсене на добро отношение от страна на учител. Било то от  ученици, учители, началници, родители. В крайна сметка не се получава. Учителите имат знания, умения, житейски опит. Това е ценна информация, която може да е от полза за учениците, родителите. Разбира се, ако се предоставя по правилният начин. Тази информация пресята с личен анализ е в пъти по-добра от написаното в учебниците, сборниците и др. материали. Несподелянето на тази информация е НЕправенето на нищо спрямо НЕкоректните ученици, учители, родители, и др.  Ако трябва да бъда честен, излишно е да отваряш очите на такива хора. Даже може би и опасно! За теб, за тях. Защото предоставяш нещо свое, което задължително ще използват против теб. Единствената полза, която ще намерят за себе си е да го използват срещу теб. В днешно време сред децата физическата сила се възприема, като мерило за най-най. И преди беше така, но сега е в пъти по-зле. Защо има агресия? Защото агресията е във всичко. В рекламите – агресия. Във филмите – агресия. На улицата – агресия. На пътя – агресия. В семейството – агресия. В крайна сметка децата прекарват много време в училище и няма как, дори и с помощта на индивидуален психолог да се справят с агресията на обществото ни. Усещането за агресия е много трудно за овладяване. Ако срещате агресивно поведение на всички нива докато отивате на работа, как ще останете спокоен и позитивно настроен?

Публикувано в Обща | Коментирайте

За Лазаровден, селото и годишният календар

Днес е Лазаровден. Вчера чух деца да разказват, че ще ходят да лазаруват. Били ги организирали от читалището на село… Може би остарявам и се връщам мислено в селото при баба и дядо и прослушвам отново техните отговори на въпроси за лазарки и коледари. За да разберете казаното от тях ще вкарам малко фактология: Сиромаси били и баба и дядо. Тя родена 1911 едно от 10-те деца. Работила като слугиня още от 8 годишна. Изцяло неграмотна. Живота я беше учил на всичко
Дядо ми 1917, сирак от с. Къкрина /Къкринско ханче-В.Левски-местоположение/ Неговият баща бил с една ръка след някоя война. Бил писар в кметството. Калиграф с лява ръка – единствена. Братята му ходили на гурбет в Америка. Гергановците. Те са от съседното село на Къкрина. Като се завърнали, застроили къщи, дворове в тяхното. Отредили и двор, място за къща на племеника си/ дядо ми/ Но въпреки това той бил, като ратай при чича си. Зависим, защото е сиромах.

Бил съм някъде около 4-5 клас, когато майка ми разказа за лазарките. Може и по-рано да е започнала, но този разговор някак си го помня. Повода беше някаква училищна инициатива в която едни момичета ги обличаха в носии/събирани от баби по селата/, корделки на главите, учеха ги на някакви народни песни в съпровод на акордеон, ходеха с едни кошнички в ръце, и всички ги гледаха с умиление. Завиждах им, защото само ги показваха без да правят кой знае какво, а на мен ми се виждаха, като клоуни. Майка ми беше градско чедо, не е виждала лазарки на живо. Бяхме на село през уикенда. /тогава не беше с тоя хаштаг/ Майка започна да ми обяснява за лазарките, да преразказва какво е чула, чела по книги и др. Прати ме при баба ми за разкаже как е лазарувала, като е расла на село.

Баба ми. Дребна жена. Никога не се спираше и все вършеше нещо. Например, докато си почиваше на едно трикрако столче хващаше плетката. Питам я аз за нейното лазаруване. /преразказвам по памет/

„Бабееее, какво лазаруване бе сине! Като съм отишла слугиня в Ловеч на 8 години в дома на един дето бил депутатин! Работих няколко месеца и взеха, че ме докараха с една кола до села с багажа при мама и тате. После казаха, че го убили и по градовете е страшно.

– Не сте ли почивали преди Великден за лазаруване, Цветница?

Почиват си тия дето имат имот, и които имат слуги, ратаи, аргати. Ние сиромасите работим постоянно, не за да забогатеем, а за да сме живи. Не знаеш бабе, какво е сиромашия! И не трябва да знаеш! Аз съм била слугиня от както се помня. Първом в Ловеч, после в София. В София бях при много стопани. Адвокати, лекари.
– Там не се ли лазарува?
Там е град бе сине. Коконите не лазаруват. Кога съм ходила по пазар преди Великден съм виждала вакарелките на хорото, ама и те като мен сиромаси. Деца. Отишли да купиват за някой господар нещо, и хаааайде да им пуснем свобода да изигрят едно хоро на пазара. Иначе няма кога. В село не знам как е. Знам, че лазарки са ходили, ама не е баш туй дето го разказвате.
– Защо бе бабо?


Защото всичкото сиромаси деца са били – момичетата – слугини, момчетата – ратаи. Ако някой има роднина занаятчия – чирак. Законно с трудова книжка, нищо че са деца. В село са се събирали петък пред Великден, от Димитровден до Коледа и туйто/това е/
– Ами нали сами са си шиели носиите?
Кога бе бабе, като ти не работиш за теб? Теб са те дали на някой дерибей, да те ползва да работиш в къщата му, да се научиш да готвиш, чистиш, спазваш ред, да се учиш как да чуваш деца, добитък, пазар. Но имаш прехрана и сигурност. Ако си шиеш е много малко. Няма на кого да се поакзваш. Показват се онези, на които им е отредено да се показват. Мен с дядо ти са ни сбрали да се женим. Щото сме сиромаси. Тъй беше. А туй, че лазарка веднъж се ходи, както коледар е тъй. Ама сиромасите много много не лазаруват. Поне при нас знам, че е тъй. Другаде как ще да ееее?! „

Публикувано в Обща | Коментирайте

Гъдулка или Пипа? » Пламен Герганов – сувенириПламен Герганов – сувенири

 Свиря на гъдулка от 40 / четиредесет/ години и съм малко раним на тема гъдулка. Разбирам архаизма на звученето на традиционните народни инструменти. Ясно ми е от първа ръка, че фолклорът ни беше някак си нафталиран от куп професори, изследователи а в последно време и ентусиасти опитващи се да запазят огън в пепелта на изпепеленото.
Аз се старая да запазя поне визията на традиционните български инструменти като сувенири/фигурки за мартеници.
Цялата тази писаница от моя страна е по повод на малката манипулация от някои търговци, която се превърна в индустрия за тях.

Какво точно имам предвид?

вижте цялата публикация>>

 

Source: Гъдулка или Пипа? » Пламен Герганов – сувенириПламен Герганов – сувенири

Публикувано в Обща | Коментирайте