Петъчно преди края на учебната година

Петък празнувам!
Ден на майстора. Който много работи в петък, му умира началника и т.н.
Иде края на учебната година. Поредната. Изтърколи се като стой та гледай! Сега се искат описания, доклади, и пр. документации за да докажем и на книга колко много сме преподавали! Колко много сме заслужили онези високи заплати! Ми Даааа! Съчиняващи си заслуги дал Господ! Смучат от пръсти дейности, мероприятия, постижения и заслуги. Пишат и описват на дневници в хартиен и електронен вид, че да не би да каже някой, че чеп за зеле не стават! Не, не децата и родителите да кажат! Началниците да ги отбележат! Децата и родителите се обръщат с погнуса, само при споменаване името на подобни „заешки додронки“ назначени на учителско място, само защото мама или тате са нещото някъде и на чедото се осигурява учителско място! То явно за друго не става! Ще пореват няколко деца и родители, па ще спрат. Виж ако го наредиш с връзки в АЕЦ? Маани недей ми го напомня!
А тази година се иска въпросната документация 10 дни преди края на учебните занятия! Да не би да имаме отново Петилетки, които отчитаме и сме Отличници без да знаем? Каквото и ще да е! За учителите ще има по едни галоши, за началниците, екскурзийки маскирани в проекти и потупване по рамото с някоя и хилядарка бонус та да ни газят по-добре догодина!
Нейсе!
Не съм огорчен, ако това се усеща! Отчаян съм! Някак си Оруел е прав с „1984“.
Бог високо, министър – временно! Ако Бойко знаеше….
Ма какво ще занимаваме човека? Тъкмо е направил магистрали, ще вземе да прати всички като мен там да си изкарваме хляба???

Публикувано в Обща | Коментирайте

Искате добро отношение и уважение? Прочетете това!

„В природата няма нито награди, нито наказания – има последствия.“Робърт Дж. Ингерсол

Source: Искате добро отношение и уважение? Прочетете това!

Най-честият въпрос, който си задаваме непрекъснато, е следният: „Защо хората правят глупавите неща, които правят?“ Независимо дали става въпрос за бизнес, пари, отношения, родителство или друга област от живота.

А отговорът е ужасно прост: Хората правят това, което правят, защото вярват, че няма да има разлика, ако постъпват по друг начин.

Спомняш ли си старата шега: „Защо кучето се ближе самό? – Защото може.“ Защо хората правят това, което правят? Защото могат.

Знаете ли кой израз използват децата в училище, когато им обърна внимание, че стореното от тях е нередно?
„И кво ще ми направиш?“
Обикновено обяснявам, че за подобни хора ако не направя нищо е по-зле отколкото да взимам мерки, особено административни. Най-лесно се пише докладна! Заклевам се. Може би си мислите, че неправене на нищо е да оставя нещата без последствия? Не. В образователната система всички са толкова свързани помежду си, че просто не можете да си го представите. Наблюдавал съм най-различни случаи, които са показател за търсене на добро отношение от страна на учител. Било то от  ученици, учители, началници, родители. В крайна сметка не се получава. Учителите имат знания, умения, житейски опит. Това е ценна информация, която може да е от полза за учениците, родителите. Разбира се, ако се предоставя по правилният начин. Тази информация пресята с личен анализ е в пъти по-добра от написаното в учебниците, сборниците и др. материали. Несподелянето на тази информация е НЕправенето на нищо спрямо НЕкоректните ученици, учители, родители, и др.  Ако трябва да бъда честен, излишно е да отваряш очите на такива хора. Даже може би и опасно! За теб, за тях. Защото предоставяш нещо свое, което задължително ще използват против теб. Единствената полза, която ще намерят за себе си е да го използват срещу теб. В днешно време сред децата физическата сила се възприема, като мерило за най-най. И преди беше така, но сега е в пъти по-зле. Защо има агресия? Защото агресията е във всичко. В рекламите – агресия. Във филмите – агресия. На улицата – агресия. На пътя – агресия. В семейството – агресия. В крайна сметка децата прекарват много време в училище и няма как, дори и с помощта на индивидуален психолог да се справят с агресията на обществото ни. Усещането за агресия е много трудно за овладяване. Ако срещате агресивно поведение на всички нива докато отивате на работа, как ще останете спокоен и позитивно настроен?

Публикувано в Обща | Коментирайте

За Лазаровден, селото и годишният календар

Днес е Лазаровден. Вчера чух деца да разказват, че ще ходят да лазаруват. Били ги организирали от читалището на село… Може би остарявам и се връщам мислено в селото при баба и дядо и прослушвам отново техните отговори на въпроси за лазарки и коледари. За да разберете казаното от тях ще вкарам малко фактология: Сиромаси били и баба и дядо. Тя родена 1911 едно от 10-те деца. Работила като слугиня още от 8 годишна. Изцяло неграмотна. Живота я беше учил на всичко
Дядо ми 1917, сирак от с. Къкрина /Къкринско ханче-В.Левски-местоположение/ Неговият баща бил с една ръка след някоя война. Бил писар в кметството. Калиграф с лява ръка – единствена. Братята му ходили на гурбет в Америка. Гергановците. Те са от съседното село на Къкрина. Като се завърнали, застроили къщи, дворове в тяхното. Отредили и двор, място за къща на племеника си/ дядо ми/ Но въпреки това той бил, като ратай при чича си. Зависим, защото е сиромах.

Бил съм някъде около 4-5 клас, когато майка ми разказа за лазарките. Може и по-рано да е започнала, но този разговор някак си го помня. Повода беше някаква училищна инициатива в която едни момичета ги обличаха в носии/събирани от баби по селата/, корделки на главите, учеха ги на някакви народни песни в съпровод на акордеон, ходеха с едни кошнички в ръце, и всички ги гледаха с умиление. Завиждах им, защото само ги показваха без да правят кой знае какво, а на мен ми се виждаха, като клоуни. Майка ми беше градско чедо, не е виждала лазарки на живо. Бяхме на село през уикенда. /тогава не беше с тоя хаштаг/ Майка започна да ми обяснява за лазарките, да преразказва какво е чула, чела по книги и др. Прати ме при баба ми за разкаже как е лазарувала, като е расла на село.

Баба ми. Дребна жена. Никога не се спираше и все вършеше нещо. Например, докато си почиваше на едно трикрако столче хващаше плетката. Питам я аз за нейното лазаруване. /преразказвам по памет/

„Бабееее, какво лазаруване бе сине! Като съм отишла слугиня в Ловеч на 8 години в дома на един дето бил депутатин! Работих няколко месеца и взеха, че ме докараха с една кола до села с багажа при мама и тате. После казаха, че го убили и по градовете е страшно.

– Не сте ли почивали преди Великден за лазаруване, Цветница?

Почиват си тия дето имат имот, и които имат слуги, ратаи, аргати. Ние сиромасите работим постоянно, не за да забогатеем, а за да сме живи. Не знаеш бабе, какво е сиромашия! И не трябва да знаеш! Аз съм била слугиня от както се помня. Първом в Ловеч, после в София. В София бях при много стопани. Адвокати, лекари.
– Там не се ли лазарува?
Там е град бе сине. Коконите не лазаруват. Кога съм ходила по пазар преди Великден съм виждала вакарелките на хорото, ама и те като мен сиромаси. Деца. Отишли да купиват за някой господар нещо, и хаааайде да им пуснем свобода да изигрят едно хоро на пазара. Иначе няма кога. В село не знам как е. Знам, че лазарки са ходили, ама не е баш туй дето го разказвате.
– Защо бе бабо?


Защото всичкото сиромаси деца са били – момичетата – слугини, момчетата – ратаи. Ако някой има роднина занаятчия – чирак. Законно с трудова книжка, нищо че са деца. В село са се събирали петък пред Великден, от Димитровден до Коледа и туйто/това е/
– Ами нали сами са си шиели носиите?
Кога бе бабе, като ти не работиш за теб? Теб са те дали на някой дерибей, да те ползва да работиш в къщата му, да се научиш да готвиш, чистиш, спазваш ред, да се учиш как да чуваш деца, добитък, пазар. Но имаш прехрана и сигурност. Ако си шиеш е много малко. Няма на кого да се поакзваш. Показват се онези, на които им е отредено да се показват. Мен с дядо ти са ни сбрали да се женим. Щото сме сиромаси. Тъй беше. А туй, че лазарка веднъж се ходи, както коледар е тъй. Ама сиромасите много много не лазаруват. Поне при нас знам, че е тъй. Другаде как ще да ееее?! „

Публикувано в Обща | Коментирайте

Гъдулка или Пипа? » Пламен Герганов – сувенириПламен Герганов – сувенири

 Свиря на гъдулка от 40 / четиредесет/ години и съм малко раним на тема гъдулка. Разбирам архаизма на звученето на традиционните народни инструменти. Ясно ми е от първа ръка, че фолклорът ни беше някак си нафталиран от куп професори, изследователи а в последно време и ентусиасти опитващи се да запазят огън в пепелта на изпепеленото.
Аз се старая да запазя поне визията на традиционните български инструменти като сувенири/фигурки за мартеници.
Цялата тази писаница от моя страна е по повод на малката манипулация от някои търговци, която се превърна в индустрия за тях.

Какво точно имам предвид?

вижте цялата публикация>>

 

Source: Гъдулка или Пипа? » Пламен Герганов – сувенириПламен Герганов – сувенири

Публикувано в Обща | Коментирайте

Възлагане на индивидуални задачи – Технологии и предприемачество 9 клас

Предполагам, че някои хора ще бъдат отегчени от написаното от мен? Няма значение има и други, които ще погледнат от другата страна на завесата, а именно разказано от позицията на преподаващия и неговата гледна точка.

Преподаването за мен е вид творческа задача. Признавам си, че написаните планове, програми и пр. са просто….хартия с идеи, които търпят развитие и друг облик при преподаване пред учениците. Така де! То и нотите на някое произведение са написани и са си все едни същи, ама когато ги свириш винаги звучат различно!

Преподавам въпросната дисциплина Технологии и предприемачество/ тя е сериозна, но винаги е поставяна в дъното на преоритетите на образованието ни/ На времето беше Трудово обучение. За жалост напоследък се възлага на преподаватели за да допълнят норматива си, което допълнително разхлабва сериозността на материята по предмета.

В 9 клас по учебен план се предвижда работа в екип изготвяне на Бизнес план

Материалите по него са в статията с препратка по-горе. Започнах урока с обяснението, че бизнес план има всеки. Даже и учениците в стаята, в момента следват своят бизнес план получавайки знания, умения, диплом за степен на образование. Ако го проспят това ще плащат големи суми от джоба си за да бъдат консултирани в бъдеще. Дори за теглене на личен кредит от банката на човек му е нужно да си направи ама много добре сметката, до колко е в състояние да плаща вноските през следващите години.
За да преминем към реално и рационално мислене поставих малки условия:
Бизнес план за стартираща малка фирма нова регистрация ЕТ. Дейността ще е заведение за прясно приготвена храна, салати, фрешове, плодове и биопродукти с високо качество.
Идеята ми хрумна на момента, защото предишният час , когато обсъждахме бизнес среда се спомена заведение „Зеленото“ където учениците редовно се хранят. Не бяха доволни от продуктите напоследък, ами и увеличение на цените забелязали. Тогава обсъждахме ако се яви конкуренция, дали ще успее да срине жалките мазни бургери с пържени картофки в гранива мазнина и пилешко с косми и лош дъх?
Ето, сега имате шанс да размърдате мозъка и да конкурирате „Зеленото“/ името на заведението/. Ще се кандидатства за 50 000 лв капитал пред банка или др. финансова институция.
Аз започнах да чета въпросите по точките от описателната част на пояснението за разработване на бизнес план, децата отговаряха. Имаше и незаинтересовани. Нещо нормално. В този момент ми хрумна Как да ги ангажирам! Реших да ги изненадам малко по-късно.
Дълго разговаряхме и разсъждавахме по отделните точки, които бяха препоръчителни в описанието на бизнес плана. Децата с всеки следващ въпрос разбираха ,че за да получат желаният кредит трябва много ясно, точно, конкретно с факти и по предварително изготвен план график да си начертаят как ще им се развие бизнеса през следващите 3-5 години.
Реших да не ги стресирам. Казах, че готовите попълнени бизнес планове ще бъдат разгледани от колегите икономисти в училището. Ако междувременно някой разработващ бизнес план изложи аргументирано Защо не може да кандидатства и се отказва също ще получи висока оценка. Смисълът на занятието не е да разработят copy-paste 20 бизнес плана от 19 възможни, а да се научат да разсъждават. Въпросите ставаха все по-интересни и предизвикваха коментари, разсъждения, противоположни мнения, които сами по себе си бяха верни като решение и логично мислене. Накрая на часа поканих онези, които желаят да получат материали за изготвяне на бизне план на разговор на четири очи. Обясних подробностите / ситен шрифт/ Срока за разработване ще е един месец, като през следващите седмици трите часа седмично ще давам допълнителна информация ако има въпроси. Важното е и те да потърсят информация в нета, проучване на пазар, статистика, район на позициониране спрямо бизнеса си и таргет аудитория. В тях видях желание да опитат да се преборят с нещо забавно. Явно аз го бях представил по забавен начин. След поясненията уточних, че след като са разработени и одобрени биснес плановете, всеки един от одобрените ще представи пред класа какви свободни позиции предлага в своята фирма, финансирана с този бизнес план. Останалите ученици, които дремят и си траят за да получат оценка по предмета ще трябва да изготвят CV и да се явят на интервю за предлагана позиция от Предприемача. Всичко ще е игра, но най-важното е да ги накарам да мислят.
След 3 години стават гласоподаватели и кредитоискатели като мен! Не искам да срещам неуки от мързела си хора!

Публикувано в Обща | Коментирайте