Блогът на Пламен Герганов

Здравейте
Надявам се сте добре в състояние на изолация!
От началото на грипната ваканция си задавам един много прост въпрос:
Кой и как може да осъществи координацията между учителите по предмети за 5-12 клас?
Имаме програма за седмицата. Преподават се дневните уроци, задачи. ОК. В ситуация на преподаване в електронна среда Асинхронно – уроците не се преподават онлайн чрез видео-аудио връзка, а се посочват източници за четене, стр. от учебника и поставяне на задачи за домашно, липсва усещането за екипност на учителите. Поне, като класен р-л ще го кажа, изхождайки от ежедневния чат с учениците от класа ми и онези, на които преподавам индивидуално обучение!
Повечето преподаватели, както и в редовната форма в клас, влизат в определн клас, сипват си своята информация и са ЧАО! Въпроси, уточнения са от нивото “Вие сте тъпи и не схващате! Какви са тези глупави въпроси? В учебника всичко е написано.” Да, в учебника всичко пише, дори и абзаци за запомняне са оградени и подчертани. Тогава учителят какво трябва да върши? Ще го сравня с един моя случка. Отивам на поклонение годишнина от смъртта на близък. Свещеника пее опелото. След опелото обяснява, какво и как да разбираме, че е казал и изпял. Някак си ме успокои, че всичко е нормално и моите разбирания от чутото са верни. Не ми хвърля Евангелие, глава и номер и “Образовай се бе тъпчо!”
Всички са стресирани в преподаване в електр. среда. Учители, родители, ученици.

• От учителите се очаква да са онлайн 24/7 с включена камера, усмивка и с костюмче в просторен кабинет подреден по фън шуй. Никой от учителите не е подготвен за допълнителната дигитална компетентност за боравене с технически устройства, която трябва да демонстрира че е овладял. Да сее  онлайн знания тип Уан мен шоу, Стендъп комеди и да засенчи даже някой сериал.
• От родителите се очаква да вържат децата си, като коза в кошара, та да може “онзи/ онази” с 24/7 да включи фунията и да им налее знания. Да осигурят устройства. Компютър, таблет и телефон с неограничени минути за да може да има връзка на всички нива, в случай, че интернет връзката не се получи да се обясняват по телефона тригонометрични функции – нови знания!
• От учениците се изисква да проявяват неистово желание за знания. Те са вързани нарочно на тази онлайн ясла за да учат! Карантината е измислена от световната конспиративна общност, за да седнат затворени и само да учат, учат, пишат домашно след домашно, есета /може и романи/ проекти с които да препълнят https://shkolo.bg с информация, че системата е перфект!

Рано или късно обаче преподаването в електронна среда ще приключи. Обикновените учители с отношение и разбиране към децата ще влязат с човешка усмивка в класните стаи. Ще бъдат същите човеци.
Опасни са другите! Които са безсилни да бъдат просто човеци. Ще започнат да се презастраховат, като се преставарат с нови знания, нови знания и пак нови знания. Двойни и тройни домашни. Тестове и незнам кво си! Без да се съобразяват, че за същия ден още два-три подобни вдаскалени са направили същото презастраховане. Ще пищят и крякат, че не им се пази тишина в часа! Че техния предмет е от изключителна важност и държавата дава пари за това, а учениците са тъпи и не го разбират. Накрая ще пишат тройки по милост. Ще го надякват на колегите и учениците, защото иначе ученици няма да има. Бюджет също!

Петък е!
Карантина е!
Броя минутите до 10:30 за да отида да взема нужни лекарства. През ден ходя на пазар и днес ми се падна от ред. Отивам пред аптеката. През два метра пациент. Малко са! 15-на метра общо. Влизат по двама през 5-6 минути. Касите също през два метра. Оглеждам опашката за рецептурни книжки! Една книжка минимум 15 минути! Две книжки да видя и изчезвам. Лекарствата ми ще чакат. Дойде ми реда. Влизам. Подавам рецептата. Носят ми лекарствата. Аптекарката:
– Нещо друго?
-Здраве!
Изведнъж виждам усмивка. Широка, естествена и лека нотка на възвръщаща се жизнерадост зад маската и защитните очила отсреща.
Излизам, а с опашкарите се разминаваме, като че сме прокажени.
Оглеждам се в близкия супер, че чака само една женица и реших да взема плодове. Отмерих 2м. и се настаних на опашка. Женицата стои и се върти пред вратата на магазина. Вратите автоматични с фотоклетка и ту се отварят, ту се затварят. Женицата се сбърка! Тръгна да влиза, върнаха я да чака. Да, ама мъжа и слезе от колата и започна да заповядва на жена си. Разгеле излезе клиент и я поканиха да влезе. Мъжа и се намъкна с нея все едно я беше арестувал. Застанал съм нисък старт да вляза в магазинчето! Дойде възрастна жена. Застана на два метра от мен, ама и тя не разбра къде и как да се реди. Появи се друга жена, пак възрастна. Учтиво попита:
– Може ли само да вляза да попитам?
Посочих и вратата. Тръгна да влиза и онази първата тръгна да се справя с нахалницата!
– Ама има си ред! Първо господина, после съм аз….
И като ги занарежда. Върнаха ме много години назад с един случай с инструктор по карате на опашка за олио по време на купонната система 90-те. Седял 3 часа на опашка и давал ред на един, втори, трети. През това време си тренирал самоконтрола и психиката с медитация. Накрая поръчал два хляба и обяснил на жена си, че олиото свършило. Той доволен, че медитацията му спасила живота, жена му бясна.
Та гледам двете бабета се насъскват като ултраси на Левски и ЦСКА и аха да стане бой. Женицата с въпроса се пребори и отиде до касата, за да и развалят пари, че не можела да купи вестник за дядото си. Касиерка излезе и нареди да чакаме. Един излиза-един влиза! Един излезе. Намъквам се. Пазарувам и си мисля –  За принципите си ли изтрещяваме? За правдата ли се борим или защото някой може да ни пререди за последния пакет тоалетна хартия?

Един малък разказ за мое начинание, което се развива през годините.

цялата публикация >>

Здравейте приятели и почитатели на това, което разказвам и показвам!
Един маркетинг специалист ми каза, че съм нестандартен в представянето, което правя!
Днес ще Ви разкажа за едно ново нещо, което изработих. Гъдулка 40 см. Поех предизвикателството от един мой съгражданин, който се опитва да направи нов вид заведение за града ни. Хем да е ежедневно за хранене:сутрин, обед и вечер. Хем да има събития с тематика и т.н. Гост музиканти. Приглушена обстановка. Човека си купува копия на музикални инструменти, за да направи декорация на една стена. Да стане кът на музиката! Готино де!

> (отваря се в нов подпрозорец)”>цялата публикация >>