Днес е Лазаровден. Вчера чух деца да разказват, че ще ходят да лазаруват. Били ги организирали от читалището на село… Може би остарявам и се връщам мислено в селото при баба и дядо и прослушвам отново техните отговори на въпроси за лазарки и коледари. За да разберете казаното от тях ще вкарам малко фактология: Сиромаси били и баба и дядо. Тя родена 1911 едно от 10-те деца. Работила като слугиня още от 8 годишна. Изцяло неграмотна. Живота я беше учил на всичко
Дядо ми 1917, сирак от с. Къкрина /Къкринско ханче-В.Левски-местоположение/ Неговият баща бил с една ръка след някоя война. Бил писар в кметството. Калиграф с лява ръка – единствена. Братята му ходили на гурбет в Америка. Гергановците. Те са от съседното село на Къкрина. Като се завърнали, застроили къщи, дворове в тяхното. Отредили и двор, място за къща на племеника си/ дядо ми/ Но въпреки това той бил, като ратай при чича си. Зависим, защото е сиромах.
Бил съм някъде около 4-5 клас, когато майка ми разказа за лазарките. Може и по-рано да е започнала, но този разговор някак си го помня. Повода беше някаква училищна инициатива в която едни момичета ги обличаха в носии/събирани от баби по селата/, корделки на главите, учеха ги на някакви народни песни в съпровод на акордеон, ходеха с едни кошнички в ръце, и всички ги гледаха с умиление. Завиждах им, защото само ги показваха без да правят кой знае какво, а на мен ми се виждаха, като клоуни. Майка ми беше градско чедо, не е виждала лазарки на живо. Бяхме на село през уикенда. /тогава не беше с тоя хаштаг/ Майка започна да ми обяснява за лазарките, да преразказва какво е чула, чела по книги и др. Прати ме при баба ми за разкаже как е лазарувала, като е расла на село.
Баба ми. Дребна жена. Никога не се спираше и все вършеше нещо. Например, докато си почиваше на едно трикрако столче хващаше плетката. Питам я аз за нейното лазаруване. /преразказвам по памет/
„Бабееее, какво лазаруване бе сине! Като съм отишла слугиня в Ловеч на 8 години в дома на един дето бил депутатин! Работих няколко месеца и взеха, че ме докараха с една кола до села с багажа при мама и тате. После казаха, че го убили и по градовете е страшно.
– Не сте ли почивали преди Великден за лазаруване, Цветница?
Почиват си тия дето имат имот, и които имат слуги, ратаи, аргати. Ние сиромасите работим постоянно, не за да забогатеем, а за да сме живи. Не знаеш бабе, какво е сиромашия! И не трябва да знаеш! Аз съм била слугиня от както се помня. Първом в Ловеч, после в София. В София бях при много стопани. Адвокати, лекари.
– Там не се ли лазарува?
Там е град бе сине. Коконите не лазаруват. Кога съм ходила по пазар преди Великден съм виждала вакарелките на хорото, ама и те като мен сиромаси. Деца. Отишли да купиват за някой господар нещо, и хаааайде да им пуснем свобода да изигрят едно хоро на пазара. Иначе няма кога. В село не знам как е. Знам, че лазарки са ходили, ама не е баш туй дето го разказвате.
– Защо бе бабо?
Защото всичкото сиромаси деца са били – момичетата – слугини, момчетата – ратаи. Ако някой има роднина занаятчия – чирак. Законно с трудова книжка, нищо че са деца. В село са се събирали петък пред Великден, от Димитровден до Коледа и туйто/това е/
– Ами нали сами са си шиели носиите?
Кога бе бабе, като ти не работиш за теб? Теб са те дали на някой дерибей, да те ползва да работиш в къщата му, да се научиш да готвиш, чистиш, спазваш ред, да се учиш как да чуваш деца, добитък, пазар. Но имаш прехрана и сигурност. Ако си шиеш е много малко. Няма на кого да се поакзваш. Показват се онези, на които им е отредено да се показват. Мен с дядо ти са ни сбрали да се женим. Щото сме сиромаси. Тъй беше. А туй, че лазарка веднъж се ходи, както коледар е тъй. Ама сиромасите много много не лазаруват. Поне при нас знам, че е тъй. Другаде как ще да ееее?! „
