Знаете ли какво е кобилица? За какво се е използвал този уред? Някой може и да ми се смее, но в днешно време има деца и млади хора, които са виждали, но не знаят как се казва! Кобилицата е дървена дръжка с дължина около 180см., чиито два края за леко закривени за да бъдат закачвани дръжките на „менци – -метални съдове, с които са носели вода от чешма,извор,кладенец по селата навремето. Тогава не е имало водоснабдяване и канализация.
Тъй като работя с дърво, реших да пробвам да направя имитация на кобилицата със малки съдове в сувенирен вариант.
„Пирография – Техники за трансфер на изображение“ Заниманията в свободното ми време са различни. Чета информация за различните занимания по страниците на хора от цял свят, които споделят опит. Аз също споделям опит и това е най-хубавото нещо на интернет. В статията съм описал няколко начина на копиране на изображение от хартия на дърво. Едва ли откривам Америка с това описание, но има някои неизвестни до сега техники, които са описани. виж повече >>
За преподавател по гъдулка и народно пеене вече 20 години в едно училище имам известен опит относно какво може да се случи и какво не при обучението. Разминаването между плановете в началото на всяка учебна година и претоварване учебния ден на учениците с какво ли не, по какви ли не програми и проекти. Искало ми се е да споделя в ежедневието ми какви дребни на вид неща ме вадят от равновесие. Хвърлят ме в канала на мизерията от бумащини и на всичкото отгоре по длъжностна трябва да бъда творческа личност? За кого ? Аз и да разказвам, никого не го интересува каква е моята гледна точка! Слушах бегъл анализ за 30 годишен период на профилирано обучение по музика, хореография и изобразително изкуство и най-важното бяха бройки, бройки, проценти и показатели. Няма имена! Няма личности! Няма авторитети, които са допринесли за израстване, обучение и развитие на няколко поколения българи в едно училище по изкуства! Да знаете колеги, че каквото и ще да правите, колкото и известно име да сте в училището, града, областта или в държавата, то Вие сте %. Или 0 или /. Къде е личността, авторитета, творческият заряд и дух на тези всички учители? Кому е удобно да ги изтрива с пенсионирането им, напускане или преждевременна кончина? Икономическите показатели през 2002, учебен план, стар закон, регионална политика в образованието и преподавателски състав/включвайки горепосоченото/ съизмерими ли са със същото, но през 2019-а? Безмислено е дори да се опитваме! Споделяйки резултатите от моят опит се надявам да не вземат да налагат на колегите да прилагат едно към едно това, което разказвам. Естествено, че ще бъда разпитван „Какво точно имаш предвид, казвайки…?“ и „ама казаното от теб е хвърляне на бомба в обществото …“ и т.н. и т.н. Не е добре да се разказва! Трябва да се мълчи! Да се правят отново електронни банки с уроци някъде в поредния сървър на МОН за се отчете ръст от 0.0023% на преподавателските иновации. Ще се прави кампания за набиране на ученици. Звучи ми като рекламата на задължителната казарма едно време. Родителите какво избират, сградата или преподавателския потенциал? Рекламираме учебни програми, сграда, техника. Защото учителите не искат да се снимат, да бъдат рекламирани! Не мислят, че тяхното име е достатъчен атестат за преподавателките им умения и да накарат родители да запишат детето си да учи точно при тях! Защото имната на тези учители са скрити зад %=0+/ във всички години от кариерата им. Дори и да са получили награди, те остават част от %-а. Съгласих се да заснемат част от репетиция с учениците ми 8 и 10 клас. Няма как да се филмира творчески процес. Невъзможно е. Няма как да бъде описан или разказан.
