Блогът на един Даскал!

Един творец, певец малко известен, родом от с. Ловиндол Севлиевско. В листа с народни песни съм нотирал две негови: Боряно Борянке и Кукувичка кукуваh

Разликите в начина на звукоизвличане при двата вида пеене се чуват от обикновен слушател без специализирана подготовка. Поставянето на един от двата вида пеене е въпрос на години труд от страна на вокален педагог и старание и труд от страна на децата. При деца на възраст 12-14 години „поставянето“ на гласа към народното пеене е свързано със семейните му традиции и продължаване на практика , която е била в семейството му.
Сравнителен анализ на класическо и народно пеене – Мая Бошева

Ден втори/работен/ от 2019-а.

Учениците свежи, надъхани. Желаещи да пеят, да свирят, само и само да не се занимават с математика. Други едни. С по две деца, но учещи усърдно в седми клас самостоятелна форма се мъчеха да правят от хартия, конци и тиксо проект от макетите по Технологии и предприемачество. Следват 5-6 протокола на квестори. В тях „Час на започване“; „тема“; „особени прояви по време на изпита“; „подписи на квестор“/поне на три-четири места. Други три протокола за изпитващата „комисия“ в които се пише отново къде, какво ли не! Отделно на писмените работи се пише „резолюция“, адже ба какво ще оценят изпитващите, също и на практическите „изделия“ от хартийки, конци и тиксо, които в съвренния интериорен дизайн биха били много „хард идея“ но нейсе.

Идва колежката с цялата тази купчина да оценяваме. В този момент провеждам часове по народно пеене – индивидуално обучение. Тя си е свършила нейните часове и решила да приключи с протоколите от изпита самостоятелна форма – ДНЕС! Аз обаче провеждам час. Тя влиза. Уж чука на вратата. Пита ме безсмислици от рода:
– Тука в тоя тест, така трябва, но видиш ли…. Какво ще кажеш? Какво ще се пише тук? Ти си председател на комисията?
– Ще кажа, че в момента имам час с тези деца. Ти преподаваш предмета в този клас, знаеш изискванията и напиши резолюция а аз се подписвам.
– Ама чакай сега! Да не сбъркаме?
– Сядай и пиши!!!
Продължавам да съпровождам песен на едно дете. Репетиране, уточнения, повторения, мелодия и т.н и т.н. В един момент колежката става. Взима всички папки:
– Оф! Тука е много шумно! Аз не мога да работя!
– Съжалявам! Работата ми е да създавам шум! И пак повтарям, това са ми часове!
Продължавам да работя. С друго дете. Свири на гъдулка. Постановка лява ръка, дясна ръка. Как се държи гъдулката. Детето се старае да успее. Да не скърца, защото предния път скърцането изнервило майка му в къщи.
Отваря се отново вратата. Почукването е след това. Влачене на крака. Пристига отново приносителя на папките с протоколите.
– Виж, аз ходих да питам шефа ама при него някакви проверяващи и май не е удобно, и ще изчакам. Да чакам ли пред вратата му?
– Може! Аз пак имам час. Както ти си имала до обяд и се дразниш ако някой ти прекъсне часа. Сега съм аз!
– Ама аз не , че те прекъсвам ама няма кога да оформим тези документи.
– До обяд ти си в часове, следобяд аз. Пиши там нещо и да се свършва с таа мъка!
– Ами ако дойдат проверяващи? А?
Леко подканящо се обръщам към детето с гъдулка в ръце. Чакащо с нетърпение да покаже, че може. Заскърцва плахо кемането. Дамата с папките отново прекъсва прекрасният миг с хриптящият си глас.
– Ама аз не знам какво ли трябва да напиша ето тук? – следя показалеца …
– Виж! Много ми дреме вече къде, какво трябва да се изпише на формални писания на ученик самостоятелна форма, който е на презряла възраст и по предмет, по който децата само се ебават с учителите!
Защо ли ми трябваше да го казвам?! Започна се една тирада от дамата. Как никой не учи. Нищо не се взима на сериозно. Трябва да се предприемат мерки.
– Есесовци в бойно снаражение и немски овчарки да придружават учителите може би?
– Не. Нещо трябва да се направи!
– Направи го! Държиш химикала и … Пиши!
– Не, ще ида да питам шефа.
Продължавам с прекрасните си часове и на ум залагам точно на кой куплет от следващата песен ще бъда прекъснат от тътрещо ходене, хриптящ глас и приносител на папка с протоколи Изключително важни за оформяне точно днес!
Песента се лее. Детето тъкмо е разбрало как трябва да прозвучи и….Пляяяяяс. Вратата се отваря широкооооо! Вероятно някъде е прието, че след третото прекъсване на нечии работен процес си освободен от почукване на вратата му! Тежко пухтене! Папката пада с трясък на масата, а дамата оглежда аудиторията с поглед „Я да млъкнете, че ще ви почна ей сега!“
Аз, невъзмутим продължавам да отсвирвам на песента с изражение тип „I Believe I Can Fly“ и се усмихвам на детето в часа ми с подкана да продължи.
Чувам надвикване с финална въпросителна интонация над 6 db:
– Ти до колко имаш часове?
Изпитвам душевен оргазъм, че съм господар на момента. Свиря. Някой пее. И се забавлявме учейки се на онова безценно чувство да се абстрахираш от идиоти, незаичтащи музицирането ти. Свършва песента. Надлежно се оформят проклетите протоколи. Подписи, подписи, оценки, оценки, със синьо, зелено, червено.
На мен в главата ми звучи I Believe I Can Fly….

С известно изменение и допълнение на дефиницията – дефиниране на нивото „0 dB“ – в децибели може да се мери мощност, напрежение, нива на звук и електромагнитен сигнал. Децибелът се използва предимно в електрониката и акустиката. Наречен е в чест на Александър Бел, изобретателят на телефона.