Темата е изключително обширна и многопластова. Това е тема за доктурантура с научно-изследователса насоченост и прилагане примери от научна литература в областта на музикалната фолклористика. Не мисля да бъда толкова обстоен, а по-скоро да разкажа, това, което мисля въз основа на това, което съм чел и видял през професионалния си път.
Ще разделя статията на три части:
- След Освободителната война 1877-1878 година.
- След Втората световна война
- След 10 ноември 1989година
1. След Освободителната война 1877-1878 година. При новосъздадената държава Княжество България 80% от населението живее в селата. Битовата обредност е жива. Фолклора е в онзи чист и естествен вид, в който са го описали фолклористите: Братя Миладинови, Васил Стоин и т.н. Наред с църковните настоятелства по места се появяват и книжовните дружества и читалища, които са основа на просвещението, което Любен Каравелов прокламира години наред преди освобождението.
Какво са представлявали народните песни? Народните песни са пяти постоянно според трудовата дейност за деня, обичая, семеен или друг обред. Жените песнопойки са се знаели, кои са. Тях са ги търсили за по-важните и лични празници “да попеят”. Същото е било и със свирачите. Както певиците, така и свирачите са си били обикновени хора-земеделци. Таланта им с пеене и свирене са придобили по родова линия: майка, баща, леля, вуйчо и т.н. Пеенето и свиренето е съпровождало селските хора – селяните, във всяка стъпка от живота им. От раждането до смъртта. По това време единствения начин да се съхранят песните и мелодиите е бил чрез предаване/учене чрез слушане и повтаряне от по-стари към по-млади. Миграцията на хората е допринесла за смесването на песни, мелодии от най-различни краища на България. Например някоя мома певица от Севера се задоми в Тракия, тя носи със себе си песента на мама в душата си, заедно с чеиза в който е везала тайния си знак в шевица, тъкала в черга или плела в покривка. Пренасянето и преплитането е било с всяко следващо поколение.
През този период има много войни: Балканска война 1912; Междусъюзническа 1913; Първа световна 1914-1918 ; Войнишко възстание 1918; Септемврийско възстание 1923г. Мъжкото население от селата е било постоянно мобилизирано. Смъртността е била много голяма. Фолклорът и песните са продължавали да държат духа и оптимизма на жените, майките и децата, които са чакали бащи, мъже и братя да се върнат живи от фронта. Възпети са множество исторически случки. Появява се нова тематика свързана със сегашните събития. Разказвачите-певци, които са пеели по панаири, събори са възпявали героизма на българските момци в тези войни и битки. За простолюдието по селата , това бил единствения начин да се пренася достоверна информация на разбираем за тях език.
“Не плачи майко, не жали ме” Марко Иванов- запис от плоча 1905г.
“Опни ми тропни ми” Вълкана Стоянова 1935 г.
Модернизацията се забелязва и във фолклорните изпълнения. Съпровода е все повече от модерни инструменти:кларинет, акордеон, китара, цигулка. По това време тези оркестри са били основно на доброволно начала събрани. Да свирят и забавляват хората. Можели са да свирят както хора, така и модерни за онова време валс, танго. Съпровождали са на всякакъв вид певци: народни песни, градски песни/тогава не са били стари/. Музикантите са били от различни етноси. Българи, цигани, арменци, евреи и какви ли не народности. Може ли са да свирят и пеят както на селско, така и на градско тържество.
Следващия пример е на певец, който сам си съпровожда / аз така мисля/ на хармониум. Инструмент като пиано с механизъм на акордеон.
Георги Низамов – “Не жали Яне, не плачи” 1928 г.
Несъмнено градската култура малко по малко започва да изисква певците от това време да бъдат по-креативни и творци. Да забавляват мало и голямо за да имат повече търсене като такива.
“Моя Мила дъще” Атанаска Тодорова и Вълкана Стоянова 1935г.
1935г. е създадено Българско национално радио/БНР/.
В началото всичко, което са излъчвали е било директно в ефир. Техниката е била такава. Седят в едно студио: тонрежисьор, водещи, изпълнители, участници. Излъчването не е било 24 часа 7 дни. Един -два пъти на ден по 1-2 часа. Поради големия интерес е имало изпълнения на живо на известни музиканти, певци. Народна музика, песни, градкса музика, градски песни. Хората ги чакали с часове за да ги чуят по “фунията” в селата. Фунията е бил високоговорител в центъра на селото, който предавал излъчването на Радиото. Радио апарат са имали само богатите, в бръснарница или кафене.
Атанаска Тодорова – 1896 – 1979 г. една от най-познатите и харесвани гласове на народни песни от периода преди Втората св. война. Тракийска певица, която е записала над 400 песни в БНР.
Вълкана Стоянова 1922 – 2009 тракийска певица с богат репертоар и изключителни гласови възможности.
Изпълнение със съпруга и кавалджията Никола Ганчев
В периода от 1878 до 1940г. икономическото развитие, миграцията на хората от селата към града, модата идваща от Запад, новите ритми, оркестри повлияват несъмнено и на фолклорните песни. Певците от този период са първите, които проявяват авторство и буквално измислят нови текстове, които отговарят на случващата се действителност. Авторството и на певци от други жанрове е свързано с възможността да привлекат повече и различен вид публика.
В клубове/различни са от сегашните/ ресторанти, хотели са свирели и пеели подобни песни. Това е песен за реклама на Държавната лотария!
1
Като известни свирачи от този период има много оркестри, друпи. Един известен кларинетист от този период е Карло Алиев. Основател на Софийска кореняшка група. Музикант от ромски произход с много широк мироглед и музикални способности. Негов син е известния акордеонист Борис Карлов.
През посочения период е имало една популярна битова практика: слугини, ратаи, кочияши. Момичета, момчета от бедни семейства в ранна възраст – 10-12г. са изпращани в града в богати семейства за да работят. Това е било нещо нормално и по този начин се е гарантирало оцеляването им. Освен това като работели в богаташките къщи се учели на много неща. Елементарно смятане, разпознаване на букви, бройки. готвене, шиене и др. домакински дейности. За мъжете мъжка работа в дома. Грижа за коне и управляване на каруца, файтон или селскостопански уреди. За всички тях е било много важно да се докоснат до този свят на богатите. Да видят какво са обноските! А и бедния да си знае къде му е чергата!
