Един татко води десетгодишния си син за награждаване за участие в изложба по някакъв повод. По пътя си разговарят.
– Каква е темата, по която рисувахте?
– За водата!
– Ти какво нарисува?
– Няколко рисунки, но не знам коя точно е наградената.
Детето е превъзбудено още от предишния ден по повод изказване на учителя му по рисуване, който е „налял масло в огъня” на детските му фантазии – „Ти ще си един от малкото наградени и рисунките ти ще са на изложбата! Трябва да присъстваш на награждаването на всяка цена!”
Детето приема нещата твърде сериозно и се чувства, като че ще получава най-малкото „Оскар“ за главна роля.
Пристигат на уреченото място. Много деца, учители, тук-там родители, медии и организатори. Една жена се изправя пред множеството и накратко разказва какъв е поводът за събирането и откриването на изложбата. Ръкопляскания, светкавици. Децата обаче тръпнат в очакване на момента, в който ще ги извикат поименно и ще им раздадат грамоти и награди. Нали учителят казал „Това ще е голяма награда за вас!“ Следват изказвания на отговорни хора и т.н. по повод темата на събирането. Всичко добре, ама децата чакат награди! В един момент една жена извиква ръководителите на децата от училищата да вземат групово наградите си за допълнително раздаване, а дейностите на организаторите продължават по предварителна програма за деня! Детето заедно със съучениците си увесва нос и се чуди КАК? КАКВО? не е разбрало за това награждаване.
Не знам какво се обяснява и обещава на децата докато рисуват по тема за изложба, а и не ме интересува. Но идеята на организаторите и действията на училището като институция трябва да се покриват. На пръв поглед дребнички неща, но когато не са подредени правилно и ясно, могат да убият желанието на децата за каквото и да е. Какво имам предвид?
Децата се радват ПОВЕЧЕ на грамота и благодарствено писмо поднесени поименно пред всички, отколкото торбичка и химикалка с логото на организатора, получени в междучасието, в класната стая, където и както им раздават безплатните закуски!
Когато награждаването не е предвидено на самата изложба, училището организира церемония, за да отличи своите ученици, след което публикува снимките и творбите им в училищния сайт или вестник.
Да, да, ама НЕ! Тези диалози не са проведени и поредното разочарование е насадено в малките главици, които от десетгодишна възраст приемат нагласата „То това няма никакъв смисъл!“ Аз разбирам нещата и от двете страни, защото съм родител и учител. Ами какво разбират родителите, които не са в системата? А са и толкова родители – някои дори незнаещи ЕГН-то на децата си при попълване молбите за детски надбавки.
Отбелязването на каквото и да е, без влагане на пряка връзка с живота, историята и действителността превръща децата поколение след поколение в бездушни и безлични нули на милионите успехи на НЯКОЙ ВЕЛИК теоретик на педагогиката. Тези деца един ден ще са съдии, лекари, полицаи, учители, министри, управители на фирми, управители на корпорации с милиони капитали. Ако действията им са безсмислени от сега поради Институционални недоразумения, като минат години какво ще е?
Как да станат успешни хора в бъдеще?