Лад е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви.
Мажорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие.
Миновен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие.
Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти.
Тоника – най-устойчивият от трите устойчиви тона/1 степен на лада/
Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:
– чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада;
– чрез трите главни тризвучия (T, S, D);
– чрез гамата на лада;
Гама – тонове, подредени постепенно по височина във възходяща и низходяща посока от тоника до тоника.
Разновидности на мажора
Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а между останалите степени цели тонове.
Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.
Мелодичен мажор – хиатусът, получен при храмоничния вид на мажора, е бил смятан за не мелодичен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния мажор се получава характерна голяма секудна между VII и VIII степен.
Бихармоничен мажор – в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с понижена II и VI степен.
Разновидности на минора
Натурален минор – минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а между останалите степени цели тонове.
Хармоничен минор – с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.
Мелодичен минор – отнова за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило повишаване и на VI степен от лада.
Бихармоничен минор – в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен.
Тоналност – положението на лада по височина.
До-мажор се нарича основна мажорна тоналност. Мажорните тоналности се подреждат по следните два начина:
– по квинтов кръг – това е редът на диезните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста квинта над предходната и има един диез повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).
– По квартов кръг – това е редът на бемолните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста кварта над предходната и има един бемол повече от нея. И тук последната тоналност, тази с 12 бемола, се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).
Енхармонични тоналности – тоналности, които са записани по различен начин, а звучат еднакво.
Паралелни тоналности – Мажорни и минорни тоналност с еднаква арматура/диези или бемоли/
Тониките на всеки две паралени тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи над тониката на минорната.
Едноименни тоналности – Мажорни и минорни тоналности с еднаква тоника.
Стари ладове
В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с
мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с
минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски.
Йонийски лад – съвпада напълно с натуралния мажор.
Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която
образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийскиялад.
Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният
му интервал.
Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор.
Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста.
Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен. Характерния интервал е малка секунда.