Мелачката която ни дели на „добри“ и „лоши“ още от деца

 

 

Untitled-1-copy.jpg

Мелачката. Така наричам системата на образование в България. Защо ли?
Общоприето е да се казва, че образованието на децата е инвестиция в бъдещето. Така се е казвало и на времето преди 100-200 г.
Негласно училищата ни се делят на „елитни“ и на „скапани“. В елитните е недопустимо да се случат лоши неща. Дивотиите които се случват там се пазят в дълбока тайна защото се касае за наследниците на висшестоящи хора, които не допускат подобна информация да се споделя за децата им. „Скапаните“ училища са за децата от простолюдието, тези деца нямат „гръб“, на мама, тате, чичо, дядо – които обикновено са съдия, прокурор, полицай/ висш/ и т.н.
С тях е интересното. Те са простолюдие, те са лошия пример, те са за работа с институциите и т.н. и т.н. Само, че с тях не се работи! Просто докато се преместват от институция в институция, където само се описва, какво, къде и защо, проблема за да имат подобно поведение не е решен. Напротив той се задълбочава, защото ОБЩЕСТВОТО /тълпата/ се отърсва от отделния ученик и го наказва с преместване в друго училище. После пак в друго училище, пак в друго, пак в друго… И накрая иди му обяснявай на детето, че не е престъпник, след като колегиите от 4-5 училища са го дамгосали като такъв.
На практика този проблем е като да имаш една мръсна чиния в къщи. Преместваш я в едната стая, в другата, но тя си е мръсна. Вместо да я измиеш, ти я местиш, като отлагаш решаването на проблема. Накрая тя мухлясва, ръждясва, хвърляш я на улицата… и си мислиш, че си се отървал от проблема. НЕ! Замърсил си нещо друго. Като цяло тази мелачка не е от вчера. Деленето на равни и по-рани си е чиста дискриминация, но никой не си признава, че я има и че съществуването и в днешната форма е проблем за развитието ни. Не се учудвам, че няма развитие. Няма и да има.
Децата виждат действителността, и не се трогват от случващото се. Някои от тях се опитват да се отърсят от негативите на семейното си обкръжение, но като цяло „Мелачката“ в обществото си казва думата при деленето на добри и лоши!  В този ред на мисли много често се налага  да се премълчават сериозни нередности за действията и на ученици от „простолюдието“ само и само за да се запазят като бройка , която да носи бюджет за училището. Смисъла на бюджета на едно училище е да се „доставят“ качествени образователни услуги, децата да получат знания и умения в различни области и сфери. Много често се обсъжда „Защо децата имат лошо поведение?“. Ами много просто. Те са огледалото на обществото.  Допустимо ли е депутатите в Парламента , където са събрани най-умните и можещи хора да не ходят на работа просто ей така? Защо и децата да не могат?
Децата го възприемат първосигнално и едва ли можем ние учителите да им го обясним, че не е редно!
Ако аз си позволя да пия по време на работа, след което обяснявам за вредата от алкохола, кой ще ми повярва или изобщо ще иска ли да ме чуе? Ако ме гледат как пия бира и след това се качвам на колата си, ще ме взимат ли на сериозно?
Обществото като цяло си позволява да МЪЛЧИ за очевадни нередности, след което обвинява учителското съсловие, че не били възпитали децата им!
Всичко това в един малък откъс от велик български филма

Scroll to Top