Гледам трагедията във Варна и се сетих за мислите ми по време на едно от пътуванията ми по служба като дежурен учител по автобус.
Преди няколко месеца в една ранна сутрин трябваше да пътувам с ученически автобус. За незапознатите ученическия автобус обикаля по селата и взима децата за да ги откара до най-близкото училище и следобяд да ги върне по домовете. Та чакам автобусчето от ДАП слушам музика на слушалки и си мисля позитивно. Закъсняваше вече около десет минути, но аз се бях въоръжил с търпение. Пристига автобуса качвам се в него и потегляме. Шофьора сърдит и надут, а го закачи а ти удари два шамара. Иначе шофираше много добре! При ограничение 80 вдигаше 110 за да си пробвал нещо. Викам си – А пробвай ги преди да са качат децата!
Разсейвайки се гледам ландшафта наоколо. Разровени улици заради ремонт на канализацията на града. Интересите на една шепа хора разказаха играта на нервите на цял град. Остави, че половината улици са затворени ами тия дето са уж вече понаправени с дупки в които и танк би скъсал верига! Иначе сме търпеливи и толерантни. Времето беше студено автобуса се движеше порядъчно бързо заради закъснението в графика. Спираше за да се качат децата и вместо „Добро утро“ ги страскаше с „Нема ми ядете в автобуса, че ш`ви биа!“ Децата чинно си държаха закуските в ръчички и чакаха да пристигнем в училището и в оставащите пет минути до началото на първия час да изядат закуските си, да отидат до тоалетна, да пият вода и да се приготвят за часа. В едно от селата се качваха най-много деца, но времето беше ограничено за проверка по списъка, който беше и примерен. Та проверката я правехме по време на движение. Местата за седене не стигаха за всички и се налагаше да има по три деца на седалка, правостоящи, което претоварване не се отчиташе защото според примерния списък за пътуващите всичко беше под брой за един автобус. „Дано да не става трагедия, че не знам какво и кой ще е виновен тогава!“ си помислих. В този момент в главата ми се заредиха купа от нередности, които са на всеки метър буквално и само мислещия човек може да си създаде стрес от анализа на връзката помежду им. Автобуса се движеше така, че изпреварваше другите като на рали. Магистрала вярно ама как ли ще реагират спирачките на претоварения автобус върху мокрия път. Загледах се в страни от шосето и видях една проститутка на отбивка. Явно вече не ги гонеха, или и на тези държавни органи не стигаха парите за гориво за да ги проследяват. При бързото навлизане в града на един шантав завой щеше да разреди децата според закон от физиката. Причината беше една красива частна кооперация, която поради ремонт беше оградила половината шосе без обозначения. Накрая пристигаме пред училището живи! За здрави нямах точна представа, защото шума от викащи деца не дава точна представа за здравословното им състояние!
Отваря се вратата и…О ужас! Една бездомна кучка ме посреща с мътен поглед и махаща опашка. Според Общината бездомните кучета са обхванати и кастрирани през последните години. Как ли кастрираната и маркирана кучка е родила сега? Може би отговарящата за бездомните кучета/съпруга на бивш министър и местна общинска съветничка/щеше да ми отговори с документна аргументация, че всичко е изрядно. Може?! Не знам!
Превеждам децата през улицата и влизайки в училището се прекръстих, че всичко е на ред. Де да беше?
След един час бях извикан за обяснения, защо не съм спрял на спирка да взема няколко деца!
– Аз отговарям за броя ученици по списък и реда в автобуса.
Питам:
– Няма ли договор с фирмата превозвач за маршрута и спирките и всеки шофьор ангажиран с това би трябвало да е инструктиран?
– Ти е трябвало да гледаш, защо си в автобуса?! Сега хората се оплакват.
Излизам с наведена глава и се чувствам лично виновен заради обърната пирамида на обществото ни.
Вечерта тръгвам по обратния път с пътуващите деца до дома им. Кучката отново ни изпраща. Завоя с кооперацията в ремонт е още по-опасен в тъмнината. Проститутката се беше прибрала, А аз още работех, магистралата беше празна и шофьора нямаше с кого да се състезава. В автобуса от 30 пътуващи деца на социално слаби се чуваше музика от поне 40 телефона. Крясъците бяха като на опашка по времето на купонната система. Аз гледах само да няма сбивания. Пристигаме в последното село и ядосан дядо на едно от децата ме пита:
– А бе даскале, тая моята внучка сте я земале сабалем у 6.30 и ми я връшате сеги сака ,че е пребозала. А бележнико ин ги е пълен с двойки! За кво сте там? Кажете ин ги на оние по-нагоре!
Мигам на парцали и преглъщам! Иначе се занимавам с изкуство, преподавам изкуство. Ама май, че всичко стана изкуствено!