Аз съм човек, който не работи ежедневно с друга литература освен нотна, а четенето на книги го приемах за лукс. Дойде момент в който лекарите ме принудиха да се спра. Позволих си да изчета даже с кориците книгата „Елеменът“ на Сър Кен Робинсън. 
Подобна книга не може да се разкаже, но ще споделя един абзац от нея, който много ме впечатли.
стр. 140/ глава „Какво ще си помислят те“
Ето го и цитата!
„Специалистът по мениджмънт Джери Б. Харви – Парадокса Абилен:
Един горещ следобед в Колеман, щата Тексас, семейство играе домино на верандата и в един момент тъстът предлага да отидат за вечеря до Абилен, на 85 км. на север. Харви разказва: Съпругата казала, че идеята е страхотна. Съпругът имал опасения, защото пътуването било дълго, а времето изключително горещо, но решил да бъде със семейството си и казал „на мен ми звучи добре, надявам се, че и майка ти би искала да дойде.“ Тъщата на свой ред казала „разбира се, че искам, отдавна не съм ходила в Абилен“. Времето е ужасно горещо, по пътя е прашно, а пътуването се оказва дълго. Когато стигат до ресторанта, храната се оказва лоша.След четири часа се прибират изтощени. Някой неискрено казал „беше страхотно пътуване, нали“…
Тъщата споделила, че всъщност предпочитала да си остане вкъщи, но тръгнала, зашото тримата били толкова въодушевени.Съпругът отвърнал „не исках да ходя, тръгнах за да ви угодя“. Съпругата казала „съгласих се, за да сте доволни, трябва да съм луда да искам да пътувам в такава жега“. А тъстът призна – „предложих го, защото мислех, че скучаете“.
Групата се събрала и си дала сметка, че заедно са решили да предприемат пътуване, което никой от тях не е искал. Всички предпочитали да си седят удобно в градината и да се насладят спокойно на следобеда, но не си признали.
Това е крайна, но добра илюстрация на последствията от груповото мислене.Всеки се съгласява да направи нещо, което не иска, защото мисли, че другите го искат. В крайна сметка никой не се оказва щастлив.“
„Елеменът“ на Сър Кен Робинсън