Аз съм добре.Колкото повече приближава Коледа ме натъжава мисълта,че отново няма да ви видя. С това би-трябвало да съм свикнал, защото през последните 20 години Ви виждам или след Коледа или по интернет в поредното луксозно място по света в което ви е завела майка ви. Спомням си когато се роди Ива. Аз бях най-щастливия баща на света. Всичко луксозно и модерно което имаше аз купувах, че и да нямаше намирах го с връзки. Мислех си, че така ще бъдеш най-щастливото дете на този свят. Скандалите с майка ви бяха основно заради малките ми доходи и невъзможността да осигуря луксозен живот.Естествено, че трябваше да имаме къща в предградията с градинка и луксозна кола на алеята. Всичко трябваше да бъде по етикета на хай-лайфа. Това, че бях шофьор на боклукчийски камион не означаваше, че жена ми ще кара детето ми в частната забавачка с някакъв си Opel. Тя беше безработна и изнервена от този факт. Естественото беше да и взема лимузина, на лизинг. След като се роди Патрик модата беше още по-шик. Кредитите и лизингите се трупаха с всяка новост появяваща се на пазара. Аз бяха горд баща и нещастен съпруг. Горд баща, защото децата ми имаха всичко ново на този свят, и нещастен съпруг, защото не можех да смогна да подсигуря на жена си толкова много желаните от нея почивки по света. Безаработицата я беше смазала. Цели 10 години домакиня с две деца, па макар и дипломиран икономист. Накрая се взе в ръце и започна работа в туристическата агенция. Предлагаха и като заплащане да пътува с групи поне един път годишно вместо премия. В последствие „премията“ ставаше все по-често, почти всеки месец. Радвах се, че започна да ви води и вас. Казвах си „като не мога да се откача от този камион, поне децата ми да усетят лукса.“
Тогава също бях щастлив, защото вие моите деца бяхте задоволени от към емоции. След това дойде кризата. Останах без работа и аз. Ипотеките, лизингите и всички дългове ми тежаха като камък на шията. Аз бях главата на семейството и трябваше да продължа да осигурявам лукса и комфорта ви както и до сега.
Тогава и тя остана без работа. Нещо се беше скарала с шефа си. Скандалите и немотията ни задушаваха.
Точно тогава се появи онзи странен човек, който ми предложи да пътувам до Венецуела и да не се интересувам от това какво ще ми се добави в багажа при прекачването. Всичко било уредено и няма да ме хванат. Дори и да ме хванат имал адвокати които с лека ръка ще ме освободят.
Венецуела е хубава страна. Имат добри закони и честни хора. Вече съм отговорник на групата и помощник библиотекар. Не се занимавам с наркотици, защото искам да дам добър пример на вас, па макар и с доживотна присъда.
Обичам Ви и Честита Коледа!
Ваш любящ баща
P.S. На майка си кажете да не търси повече онзи адвокат, който ме защитаваше преди две години. Преди няколко дни загинал в катастрофа, спирачките нещо. Сега ме разследват и за него, но втора доживотна присъда не е кой знае какъв проблем вече за мен!