Лазаруване

ЛАЗАРУВАНЕ — Прави се в неделята на седмицата преди Великден. Млади момичета на предженитбена възраст, наричани „лазарки“,  празнично пременени и окичени по главите с цветни венчета, осъществяват своята обредна обиколка по домовете на стопаните и разнасят песенни благослови за здраве, плодородие на земята и женитба на младите хора. Лазарките пеят  и танцуват лазарско хорце, или играят в  такта на ръченицата.Песните им са с точен адрес към всеки член на семейството – за стопаните, за младата невяста с малко детенце, за момата или ергенина в къщата. В знак на благодарност за песенните пожелания стопанките на къщата ги даряват с яйца.

Обичкновено са група от 6 до 40, че и повече момичета”лазарки” в група. Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие, и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия.Лазарските игри биват: солови, по двойки, или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро- буенец; лазара – или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. В зависимост от местния стил- на едни места живо, буйно, другаде умерено и бавно.Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените.В Тракия лазарките “покланят Лазара” – кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя.След завършване на игрите хвърлят”Лазара”в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.

Публикувано в Обреди и обичаи с етикети , . Постоянна връзка.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.