Пиринска музикалнофолклорна област

Пиринската музикалнофолклорна област обхваща главно селищата по поречието на р. Струма – (Благоевградско, Санданско, Петрич) р. Места – (Разложко, Банско, Гоцеделчевско) на запад – Огражден Малашевска и на изток се простира до селата до Западните Родопи. Историчеките събития в началото на XX в. допринасят за миграцията на големи групи население от Драмско Демирхисар към южната част на Пиринския край. Преселниците запазват своите идентични белези на музикалния фолклор и допринасят за обогатяването на традициите в Пиринската музикално-фолклорна област.
Тук преобладава двугласното пеене, като това се явява отличителна черта на народните песни от Пиринския край.Най-често изпълнители на двугласа са жените – първи глас се пее от една певица която („извиква“ или „води“) а втория глас се изпълнява от две, три или повече жени които („слагат“ – исовия тон) В пиринско се срещат песни с тесен тонов обем при които втория глас стои на първата степен на лада. Характерно явление при двугласа е смесването на двата гласа – първия глас слиза на VІІ степен/ като подосновен/ а втория глас лежи върху І степен на звукореда. всъплението на двугланите песни от Пиринско най-често е в унисон върху първата степен на лада. Двугласното звучение е със секундов наклон , но има и примери при които акцента е върху кварта при двугласа.
В селата около Долен и Сатовча се забелязва интересно двугласно пеене – „на високо“ при което неколкократно провикване в октава и нона от първата степен допринася за нестабилно звучение на двугласа. Има и случаи при които две групи певици вдновременно интерпретират „оесен на високо“ и обикновен двуглас, като при смесването се получава четириглас на моменти. Специфични са песните“на ацане“ – Банско. Представлява орнаментиране, разтрисане на мелодията във висок регистър след което низходящо движение на мелодията.
Изпълнителските певчески стилове са характерни с открито интониране изразено с напрежение в звукоизвличането.
В Пиринската музикалнофолклорна област са характерни трудовите – жетварски песни, седенкарските – /на седешки/трапезните – повечето безмензурни, тук са запазени хороводните песни – двугласно като звучене – Четворно, Лито, Тодоричино, Рибенско, За пояс.
От  обредните – сватбрски, лазарски, пеперуда, гергьовденски.
Размери –
след двувременния най-разпространен е седемвременен с тривременна група в началото, седем временен с тривременна група на края, както и 5, 8, 9 11 както и 3 временния размер като хороводни песни.

Публикувано в Пиринска музикалнофолклорна област, Фолклор с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.