Confessa (превод)
Adriano Celentano
Хайде, признай си, любов моя.
Аз не съм вече сам и единствен!
Скри в сърцето си история,
на която да откажеш, не можеш…
Аз не съм, вече твоята мисъл,
аз не съм вече твоята истинска любов!
Аз съм сладкишът с горчив вкус, който не ядеш вече!
Но защо си друга жена вече?
Но защо вече ти, не си ти?
Но защо, не го каза преди това?
Който не обича, никога няма да бъде обичан!
Какво стори с нашата любов?
Превърна се в студена тръпка
смехът, нашите вечери
вече невъзвратими сцени…
Аз не съм, вече твоята мисъл,
аз не съм вече твоята истинска любов!
Аз съм сладкишът с горчив вкус, който не ядеш вече!
Но защо си друга жена вече?
Но защо вече ти, не си ти?
Но защо, не го каза преди това?
Който не обича, никога няма да бъде обичан!
Когато идва вечерта и споменът бавно изчезва
тъгата в сърцето
отваря празнина, по- безкрайна от морето,
по-голяма от морето!
Но защо, не го каза преди това?
Който не обича, никога няма да бъде обичан!
Какво стори с нашата любов?
Превърна се в студена тръпка
смехът, нашите вечери
вече невъзвратими сцени…
Аз не съм, вече твоята мисъл,
аз не съм вече твоята истинска любов!
Аз съм сладкишът с горчив вкус, който не ядеш вече!
Но защо, не го каза преди това?
Който не обича, никога няма да бъде обичан!