[banner caption_position=“bottom“ theme=“default_style“ height=“auto“ width=“100_percent“ group=“%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bb“ count=“-1″ transition=“fade“ timer=“4000″ auto_height=“0″ show_caption=“1″ show_cta_button=“1″ use_image_tag=“1″]През живота си съм реализирал много свои идеи. Някои от тях не са за разказване, защото се провалиха. Има обаче и такива, които бяха простичка идея. След като ги доразвих се получиха много хубави резултати. За съжаление през всичките тези години някои от моите идеи и самоинициативи ми бяха превърнати в служебни задължения. Просто ей така! Добавяни едно по едно към останалите. В определен момент се оказах в ситуация в която сам си увеличавам задълженията, защото просто са „прегърнати“ свише. Някой от по-горните етажи е „чул“ за идеята и е решил да ми я препише, като задължение. Изпълненито на тези точно „задължения“ започна да става трудно. Много трудно! Защо? Защото изпълнението на всяко едно от тези „задължения“ изисква време и спокойствие за да е качествено. Времето за изпълнение на отделните мои „идеи“, вече задължения намаляваше. Качеството намаляваше и усещам, че не смея да мечтая! Да. Да не би и мечтите ми да ги превърнат задължение.
- През годините съм се срещал с много ученици, родители и цели класове по отношение на дисциплината / тази дума я мразя/. Конфликтни ситуации. Търсили са ме за помощ. Години след това разбрах, че това е била ролята ми на арбитър в даден спор. Било то между ученици, учител-ученик, учител-родител, учител-ученик, че даже и ученик-родител. Учех се от практиката и някакво вродено чувство за справедливост и търсене на доброто като изход. Години след това МОН решиха да правят УКСПППНМ-Училищен координационен съвет за превенция на противообществени прояви на непълнолетни и малолетни.
Дейността му, функциите, отговорности, механизъм и пр. бе описан академично в има няма 20-на страници. Всяко едно действие и постъпка на отделните отдели на този координационен съвет трябва да бъде описано по надлежния ред. Картотеки на ученици склонни към агресия. Картотеки на проведените мероприятия с тях и т.н. и т.н. неща, които са безсмислени, ако такива прояви продължават да се случват. - През 2008 година започнах да правя първия си блог. Все още беше в google. На него споделях и информация свързана с училището, дейности, събития, мероприятия и пр. Сайта на училището се потдържаше от външна фирма и актуализацията на информацията беше много сложен процес. Предложих да се направи нов сайт. Идеята ми беше, след създаването му публикуването и всичко останало да го извършва екип от колеги, всеки отговрящ за отделен раздел от сайта и да публикува информация. Няма желаещи. Ако им се вмени като задължение ще ми се сърдят на мен. Понеже идеята е била моя, сега вече е мое задължение. Да си се сърдя на себе си!
- Канал в youtube на училището създадох с идеята за архивиране, популяризиране на всичко, което се случва. Намерих записи на абитуриентски концерти на бивши възпитаници, което се оказа много прятен спомен за много от тях. От 2009г. насам заснемам на видео всички мероприятия, концерти, изложби, дейности по проекти и пр. и ги публикувам в канала. Много малко хора са отчели факта, че го правя между другото и е единствено за онези, които ще му се зарадват. Превърнаха ми го в задължение. Приятно задължение, което върша за Купата на съветската армия вечер до полунощ, събота и неделя или през ваканция. Но винаги непосредствено след събитието, защото хората се радват на това.
- Инициативата ми „Птиятел в нужда се познава“. Накратко – „Обръщам се към всички, които са съгласни да се включат в следната инициатива!
В неделя 13.11.2016г. е втори тур на Президентски избори. В СУ „Отец Паисий“ Враца ще има избирателни секции.
Организирам доброволческа група / единствено по Ваше собствено желание/ да дойдете на следващия ден 14.11.2016 в 10.00 часа в училището заедно с мен.
Адреса е Враца ул „Ал. Стамболийски“10
Цел на инициативата:
– Пренасяне на маси, столове и МТБ за оборудване на нормални учебни занятия за следващия ден 15.11 2016 – вторник.
Идеята е моя и е продиктувана от факта, че служителите отговарящи за хигиената – четири жени, им е свръх сили това усилие.
Достатъчни са 7-8 мъже, за да свършим работата за 1 / един/ астрономически час.“
На следващия ден след публикуването и, и потвърждение на 7-8 човека за участие, получихме заповед от зам. министър Стаматов, че на 14.11.2016 учители и служители на работа със задача да се приведат училищата в нормален вид за учебни занятия. Този път някой най-отгоре ми открадна идеята и ми я превърна в задължение. Инициативата ми щеше да се реализира за неповече от един час. Напълно доброволно и с радост щях да събера желаещи за да го свършим за един астрономически час в ден в който съм отпуска. След като е задължение за мен и колегите ми публикувах, че призовавам отзовалите се да не присъстват. Да ги организирам за подобна инициатива беше възможно само в случай, че никой не е ангажиран.
Сега не смея да споделя, това което си мисля защото току виж ме задължили да лежа по 12 часа на Карибите с чаша мартини в ръка. Всичко описано в специална инструкция, механизъм, стандарт и т.н. и строго следено по надлежния ред от някой онлайн орган на МОН или ДНАС.