Двама изпълнители от „старата генерация“.
Никола Атанасов – гайда

Нено Иванов – гъдулка

Името на Нено Иванов отдавна е свързано с представите ни за високо професионално изпълнение и с радваща песенна мелодичност на гъдулката. Роден в с. Дралфа Търговищко. Нено като малък обиква музиката и много скоро овладява един от най-хaрактерните ни народни инструменти. Неделното хоро е останало като най-ярък спомен от детството-хорото на което се пеят хубави песни, играят се живописни танци, изнася се цялото мелодично богатство на българина.На тези весели празнични дни малкият гъдулар радва моми и ергени със своето изкуство и затвърждава у себе си желанието да се свърже с музиката. С тази музика, която тъй чувствува сякаш със сърцето си, с която като че се е родил и която прави хората щастливи и усмихнати.По-късно в казармата. Нено среща майстора на кавала Стоян Величков и двамата започват да работят сериозно и задълбочено върху овладяването на инструментите си, върху издирването и разширяването на репертоара.И когато чрез конкурс спечелват места в колектива на Ансамбъла за народни песни и танци при Българското радио, те разбират, че трудът и верността им са възнаградени, но и че завинаги са се свързали с една чиста и благородна – да служат на изкуството.През 1958 г. Нено Иванов – гъдулка, Стоян Величков – кавал, Костадин Варимезов-гайда,Йордан Цветков – тамбура сформират един от най-интересните ни състави за фолклорна музика – „Странджанската група“ която се налага бързо като мярка за професионално умение и разнообразие на репертоара.
Било на концертния подиум, в телевизионни предавания, радиоемисии или на грамофонни регистрации, срещата с музикантската дарба на Нено Иванов е и за нас среща с едно талантливо, прочувствано изпълнение, още едно доказателство за неизчерпаемата прелест на нашата народна музика.
Екатерина Евтимова

аудио >>