Една рисунка може да те накара да мислиш за неща, които седят скрити дълбоко в теб. Пия кафе и си мисля за образа, който бих нарисувал от огледалото. Не, че и мога да го нарисувам. Изпитвам страх да кажа какво виждам. Не съм единственият скрил страховете дълбоко в душата си. Много сме, и все сме клоуни на времето си. Времето в което търсим истината за неистинските неща. Понякога те се повтарят през 15-20 години, като ремикс на стара песен. Оправдаваме се, че Новото е неразбрано от Старото. Само, че Старото по нашите ширини никога не е приемало Новото с отворени обятия. Може би ако има роднинска връзка, но просто така? Не!
Новото ни застаряващо поколение е глухо. Старото ни е сляпо и нямо! Вината е единственото обяснение за краха на взаимоотношенията ни. Замислям се, Има ли нужда от толкова клоуни? Не се нуждаем, просто се крием зад грима. По-удобно е да НЕ споделяме истинските си чувства и мисли. После се чудим, че не сме разбрани.